Джон Гришам - Обжалването

— Някои от тези градове са на един час път оттук — отбеляза доволно Тони.

Богомолците се изсипваха на паркингите около спортната зала и бързо влизаха вътре. Много от тях носеха еднакви плакати в синьо и бяло с надпис „Да спасим семейството“.

— Къде ги поръча? — попита Тони.

— Във Виетнам.

— Виетнам?

— Да, по долар и десет цента парчето, общо петдесет хиляди. Китайската компания искаше по долар и трийсет.

— Радвам се, че пестим пари.

В 7:30 ч. вечерта Райнхарт и Закари влязоха в спортната зала и се изкачиха до най-високите редове — възможно най-далеч от развълнуваната тълпа. В единия край беше издигната сцена, украсена с огромни банери с надпис „Да спасим семейството“. Популярен госпъл квартет, съставен от бели изпълнители (хонорарът им беше 4500 долара за една вечер и 15 000 за целия уикенд), вече подгряваше публиката. На пода бяха наредени хиляди сгъваеми столове, вече заети от развеселени хора.

— Колко зрители събира тази зала? — попита Бари.

— Осем хиляди, когато има баскетболен мач — отвърна Тони и хвърли поглед към пространството зад сцената, което все още беше празно. — Като броим и сгъваемите столове, според мен сме по-близо до девет хиляди.

Бари изглеждаше доволен.

Водещият събитието беше местен проповедник, който първо укроти тълпата с продължителна молитва. В края й много от присъстващите вдигнаха ръце, все едно се опитваха да достигнат небето. Докато се молеха горещо, хората често шепнеха или направо говореха на глас. Бари и Тони наблюдаваха отстрани, защото не изгаряха от желание да се включат.

Квартетът подгря публиката с още една песен, а после на сцената излезе госпъл хор от чернокожи изпълнители, който разтърси залата с шумна версия на популярния химн „Ще отлетя“. Първият говорител беше Уолтър Ътли от Американския съюз на семействата със седалище във Вашингтон и когато застана на подиума, Тони си спомни първата им среща преди десет месеца. Тогава Рон Фиск започваше кампанията си. Струваше му се, че са минали години. Ътли не беше проповедник, нито добър оратор. Той отегчи хората, когато започна да изрежда всички злини, които се раждаха във Вашингтон. После яростно нападна съдилищата, политиците и всички останали лоши хора. Когато свърши, публиката го аплодира и размаха плакатите си.

Последва още музика. И още една молитва. Звездата на митинга беше Дейвид Уилфонг, християнски активист, който притежаваше завидното умение да се вмъква във всяка голяма дискусия, свързана с Бог. Всеки ден двайсет милиона души слушаха неговото радиопредаване. Много от тях му изпращаха пари. Много си купуваха книгите и аудио записите му. Беше добре образован и ръкоположен за свещеник, имаше страстен яростен глас и за пет минути успя да вдигне всички на крака, за да го аплодират. Осъди неморалните действия на всички фронтове, но запази най-тежките думи за хомосексуалистите и лесбийките, които искаха да сключват бракове помежду си. Публиката отказваше да седне на местата си. Това беше единствената им възможност да изкажат позицията си на висок глас, пред много други хора. След всяко трето изречение Уилфонг трябваше да изчака да стихнат аплодисментите и виковете.

Хонорарът му за уикенда беше 50 хиляди долара, а източникът на парите, преведени няколко месеца по-рано, беше някъде в тъмните недра на Трюдо Груп. Но на света нямаше човек, който да може да ги проследи дотам.

Двайсет минути след началото на своето представление Уилфонг направи пауза, за да представи двама важни гости. На сцената излязоха Рон и Дорийн Фиск и цялата зала сякаш се разтърси до основи. Рон говори в продължение на пет минути. Помоли хората да гласуват за него във вторник, както и да се молят за него. Двамата с Дорийн прекосиха сцената под взрив от аплодисменти. Помахаха на множеството, после слязоха от сцената сред оглушителни викове и тропане с крака.

Бари Райнхарт едва се сдържаше да не изкрещи от възторг. Рон Фиск беше най-съвършеното творение в цялата му кариера.

Спасяването на семейството продължи в цялата южна част на щата Мисисипи на следващия ден, както и в неделя. Ътли и Уилфонг привлякоха огромно множество, а публиката просто обожаваше Рон и Дорийн Фиск.

Онези, които предпочитаха да не ходят на митинги с автобусите на църквата, бяха бомбардирани от безмилостна рекламна кампания по телевизията. Пощальоните също непрестанно носеха пропагандни материали в обсадените домове.

И докато предизборната кампания достигаше безумни размери, през уикенда се изяви и тъмната й страна. Под ръководството на Марлин десетина оперативни агенти се разпръснаха в целия район и се свързаха със старите си познайници. Посетиха ферми, църкви, където проповядваха чернокожи свещеници, и множество ловни хижи, където бяха отседнали отговорници на избирателни райони. Списъците на гласоподавателите бяха внимателно прегледани. Бяха договорени определени числа. Голямо количество пари в брой смениха собствениците си. Някои дори ги наричаха „пари за бензин“, все едно можеха да бъдат отчетени като законни разходи.