Джон Гришам - Обжалването

Последният спринт беше организиран от Нат Лестър. За всички райони в двайсет и седемте окръга бяха определени отговорници, а Нат разполагаше с номерата на мобилните телефони на всички доброволци. Започна да им звъни още в четвъртък следобед и нямаше да спре да ги тормози чак до понеделник вечерта.

Писмото с отговора на брат Тед беше донесено на ръка в църквата на Пайн Гроув. Гласеше следното:

„Скъпи пастор От,

Трогнат съм от тревогата ти за мен и съм очарован, че проявяваш интерес към проповедите ми. Ако ги слушаш внимателно, някой ден и ти ще откриеш, че Исус Христос е твоят Спасител. Докато този ден не настъпи, няма да спра да се моля за теб и за душите, които водиш в заблуждение след себе си.

Сам Бог построи тази църква преди четиринайсет години, а след това пак Той изплати ипотеката. Той ме доведе на амвона Си и всяка седмица говори чрез мен на любимото Си паство.

Докато подготвям проповедите си, аз слушам само Него и никой друг. А Той заклеймява както хомосексуалността, така и онези, които я практикуват и подкрепят. Пише го в Библията — препоръчвам ти да я четеш по-често.

Така че не се тревожи за мен и моята църква. Не се съмнявам, че в Пайн Гроув имаш предостатъчно работа.

Ще проповядвам каквото реша. Изпрати ми федералните власти, ако искаш. Щом Бог е на моя страна, нямам от какво да се страхувам.

В петък на обяд Бари Райнхарт беше успял да възстанови предварителните резултати в достатъчна степен, за да се обади да докладва на мистър Трюдо. Фиск водеше с преднина от седем пункта и продължаваше да набира инерция. Бари не се притесняваше да позакръгля цифрите, за да накара шефа да се почувства по-добре. И бездруго от една седмица насам само лъжеше. Мистър Трюдо никога нямаше да разбере, че едва не бяха провалили кампанията, след като бяха водили с шестнайсет пункта.

— Водим с десет пункта — съобщи уверено Бари от хотелската си стая.

— Значи всичко е сигурно?

— Не знам за избори, в които водещият кандидат да е изгубил преднина от десет пункта за един уикенд. Освен това харчим много пари за клипове в последния момент, така че според мен преднината дори ще се увеличава.

— Браво, Бари — каза Карл и затвори.

Докато на Уолстрийт очакваха новината за фалита на „Крейн Кемикъл“, Карл Трюдо тайно закупи пет милиона акции на компанията. Продавачът беше мениджър на фонд, който се грижеше за пенсионните осигуровки на държавните служители в щата Минесота. Карл следеше състоянието на портфейла му от няколко месеца и усети момента, в който мениджърът реши, че положението на „Крейн Кемикъл“ вече е безнадеждно. Продаде му акциите за по 11 долара е усещането, че е сключил изгодна сделка.

После Карл състави план как да купи още пет милиона акции в момента, в който отворят борсата. Самоличността на купувача нямаше да бъде разкрита, преди да подаде формулярите, изисквани от Комисията по ценните книжа и фондовите борси десет дни по-късно.

Но тогава, разбира се, изборите щяха да са минали.

През цялата година след обявяването на присъдата той тайно и методично увеличаваше дела си в компанията. С помощта на офшорни тръстове, банки в Панама, две подставени корпорации в Сингапур и експертните съвети на швейцарски банкер Трюдо Груп вече притежаваше 60 процента от „Крейн Кемикъл“. Бързата покупка на още десет милиона акции щеше да увеличи дела на Карл до 77 процента.

В 2:30 ч. следобед в петък „Крейн Кемикъл“ пуснаха кратко съобщение до пресата, в което се казваше, че „обявяването на фалит се отлага за неопределено време“.

Бари Райнхарт не следеше новините от Уолстрийт. Финансовите операции на „Крейн Кемикъл“ не го интересуваха. През следващите седемдесет и два часа трябваше да мисли за поне трийсет различни важни неща, нито едно от които не биваше да се пропуска. И все пак, след като беше прекарал последните пет дни в хотелския си апартамент, имаше нужда да се пораздвижи.

Тони седна зад волана и двамата излязоха от Джаксън и отидоха в Хатисбърг, където Бари набързо разгледа забележителностите: сградата на окръжния съд, където с обявяването на присъдата беше започнало всичко; полуизоставеният търговски център, който семейство Пейтън наричаха свой офис — от едната им страна имаше зала за карате, а от другата — магазин за уиски; и няколко квартала, където предизборните плакати на Рон Фиск бяха два пъти повече от тези на Шийла Маккарти. Двамата вечеряха в един ресторант в центъра и в 7:00 ч. паркираха пред спортната зала „Рийд Грийн“ в кампуса на местния университет. Поседяха в колата трийсет минути, като гледаха как хората пристигат — в микробуси, училищни автобуси и луксозни автобуси с името на съответната църква. Идваха отвсякъде — от Първис, Попларвил, Лъмбъртън, Баумор, Колинс, Маунт Олив, Бруклин и Санд Хил.