Междувременно Бари Райнхарт и Тони Закари проучваха резултатите от последната социологическа анкета. Преднината от шестнайсет пункта, с която разполагаше Рон Фиск, се беше свила до пет — най-драматичния спад в рамките на седемдесет и два часа, който Бари беше виждал през кариерата си. Но той беше твърде опитен, за да се поддава на паниката. Тони обаче беше напълно съсипан.
Двамата решиха да сменят телевизионните клипове. Махнаха агресивния материал за Даръл Сакет и още един, в който бяха заснети нелегални имигранти, пресичащи границата. През следващите три дни щяха да се придържат само към проблема с гей браковете и огнестрелните оръжия. А през уикенда щяха да излъчват само позитивни клипове, така че гласоподавателите да останат с приятно чувство за Рон Фиск и неговата безспорна почтеност.
През това време измъчените пощальони от южната част на щата Мисисипи щяха да доставят по няколко тона пропагандни материали всеки ден, докато предизборната кампания най-сетне не свършеше и на мъките им не се сложеше край.
И, разбира се, всичко щеше да става с изричното одобрение на мистър Фиск.
След няколко чернови Дени От най-сетне завърши писмото и го даде на съпругата си, за да го прочете. Едва когато тя го одобри, той отиде да го пусне по пощата. Писмото гласеше следното:
„Скъпи братко Тед,
Чух записа на твоята проповед от миналата неделя, която беше излъчена на живо по радиото. Не съм сигурен, че «проповед» е най-точната дума. Прозвуча ми по-скоро като предизборна реч.
Не се съмнявам, че редовно нападаш хомосексуалистите от амвона, и не искам да коментирам този въпрос. И все пак твоята атака срещу либералните съдии само девет дни преди изборния ден е насочена пряко срещу Шийла Маккарти, макар че, разбира се, ти не я споменаваш по име. А след като атакуваш нея, очевидно поддържаш нейния конкурент.
Подобни политически речи са изрично забранени от закона. Като нестопанска организация «Жътвено светилище» няма право да участва в политически действия. Ако го прави, тя може да загуби статута си на нестопанска организация — катастрофално събитие за всяка една църква.
Научих от надеждни източници, че и други местни пастори, които членуват в твоята Коалиция на братството, също намесват себе си и църквите си в тази предизборна кампания. Сигурен съм, че всичко това е част от умело организиран процес, който трябва да подпомогне избирането на Рон Фиск. Не се съмнявам, че тази неделя ти и останалите пастори ще използвате амвона, за да призовете паството си да гласува за него.
Мистър Фиск е използван от конспирация на представители на едрия бизнес, искащи да вкарат във Върховния съд юристи, които ще защитават корпоративните нарушители, като ограничават отговорността им. От това ще пострадат единствено малките хора — както моите, така и твоите.
Предупреждавам те, че тази неделя ще гледам и слушам внимателно. И няма да се поколебая да уведомя данъчните служби, ако продължаваш незаконната си дейност.
Твой Божи раб, Дени От“
В четвъртък на обяд кантората на семейство Пейтън се събра да прегледа плановете за предизборна агитация в последния момент. Шърман беше наредил на една стена в „Дупката“ всички печатни материали, използвани до този момент от Рон Фиск. Имаше шест пълни страници от вестниците и пет брошури, изпратени по пощата. Колекцията се допълваше всеки ден, защото печатниците сякаш работеха извънредно за каузата на Фиск.
Беше впечатляващо и доста потискащо постижение.
С помощта на една карта на Хатисбърг и на списък с регистрираните гласоподаватели от щата Мисисипи Шърман разпредели кварталите близо до университета. Самият той щеше да обикаля с Таби, Ръсти щеше да бъде с Вики, а Уес — с Мери Грейс. През следващите пет дни трябваше да позвънят на две хиляди врати. Оливия се съгласи да стои в кантората, за да вдига телефона. С нейния артрит не беше подходящо да обикаля улиците.
Други екипи, събрани най-вече от канторите на местните адвокати, щяха да покрият останалата част от Хатисбърг и предградията. Освен агитационни материали за Шийла Маккарти повечето доброволци щяха да разпространяват и брошури за съдия Томас Харисън.
Перспективата да позвънят на стотици врати всъщност беше добре дошла — поне за Уес и Мери Грейс. От понеделник насам настроението в офиса беше траурно. Провалът на преговорите за извънсъдебно споразумение беше сразил духа им. Слуховете, че „Крейн Кемикъл“ се канят да подадат молба за обявяване на фалит, ги плашеха. Бяха разсеяни и изнервени, така че и двамата имаха нужда от няколко дни почивка.
Читать дальше