Джон Гришам - Обжалването

Рон и Дорийн Фиск седяха на масата в кухнята, забравили за сутрешното си кафе, препрочитаха уводната статия на всекидневника от Джаксън и кипяха от гняв. Досега кампанията течеше толкова гладко. Те водеха според всички проучвания. До изборите оставаха само девет дни и победата изглеждаше сигурна. В такъв случай защо Рон изведнъж беше описан като „измамник“ и „безчестен“ от най-големия вестник в щата Мисисипи? Беше болезнена, унизителна плесница, която изобщо не бяха очаквали. И със сигурност не я заслужаваха. Те бяха честни, достойни, безупречни християни. Защо им се случваше това?

Телефонът звънна и Рон сграбчи слушалката. Умореният глас на Тони каза:

— Прочете ли вестника от Джаксън?

— Да, в момента го четем.

— А видя ли вестника от Хатисбърг и „Сън Хералд“?

— Не. Защо?

— А „Ню Йорк Таймс“?

— Не.

— Погледни ги в интернет. Обади ми се след един час.

— Толкова ли е зле?

— Да.

Двамата продължиха да четат статиите в интернет и да се ядосват още цял час, а след това решиха да не ходят на църква. Рон се чувстваше предаден и унизен и нямаше никакво желание да излиза. Според последните проучвания, проведени от техния анализатор в Атланта, той водеше убедително. Но от тази сутрин вече си мислеше, че поражението му е сигурно. Нито един кандидат нямаше да оцелее след такъв побой. Рон обвиняваше либералната преса. Обвиняваше и Тони Закари и хората, които ръководеха кампанията. И най-вече самия себе си за това, че е бил толкова наивен. Защо се беше доверил на хора, които почти не познаваше?

Дорийн се опита да го убеди, че не е виновен. Беше се посветил с такава енергия на кампанията, че нямаше време да следи всичко останало. Всяка кампания е хаотична. Никой не е способен да следи действията на всички служители и доброволци.

Рон реши да си го изкара на Тони в един дълъг и напрегнат телефонен разговор.

— Ти ме унизи — обвини го Рон. — Изложи мен и семейството ми до такава степен, че не искам да излизам от къщи. Мисля да се откажа.

— Не можеш да се откажеш, Рон — отвърна Тони, като се опитваше да не се поддава на паниката и да успокои своето момче. — Вече си инвестирал толкова много!

— Точно това е проблемът, Тони. Позволих ви да наберете прекалено много средства, а вие не можете да ги управлявате както трябва. Искам веднага да спрете всички телевизионни клипове.

— Невъзможно е, Рон. Вече са пуснати по каналния ред.

— Значи не мога да контролирам собствената си кампания? Това ли искаш да ми кажеш?

— Не е толкова просто.

— Не смея да изляза от къщи, Тони. Изтеглете веднага всичко. Аз ще се обадя лично на главните редактори на вестниците. Искам да призная грешките си.

— Престани, Рон.

— Аз съм шефът, Тони. Това е моята кампания.

— Да, и ти ще спечелиш. Остават само девет дни. Не можеш да се провалиш сега.

— Знаеше ли, че Даръл Сакет е мъртъв?

— Ами, не мога да…

— Отговори на въпроса ми, Тони. Знаеше ли, че е мъртъв?

— Не съм сигурен.

— Значи си знаел, че е мъртъв, но съзнателно си пуснал подвеждащ клип?

— Не, аз…

— Ти си уволнен, Тони. Ти си уволнен, а аз се отказвам.

— Не действай прибързано, Рон. Успокой се.

— Уволнен си.

— Ще дойда до един час.

— Точно така, Тони. Ела по най-бързия начин, но междувременно си уволнен.

— Тръгвам веднага. Не предприемай нищо, докато не дойда.

— Веднага ще се обадя в редакциите на вестниците.

— Недей, Рон. Моля те. Изчакай да дойда.

В неделя сутринта на адвокатите не им остана време да четат вестници. Към осем часа вече се събираха в хотела, защото със сигурност им предстоеше най-важният ден от срещата.

Джаред Къртин не беше показал с колко време за преговори разполага, преди да се върне в Атланта, но всички се надяваха първият рунд да приключи в неделя следобед. С изключение на предложението на Стърлинг Бинц за 30 милиона предишната вечер, никой не беше споменавал за пари. В неделя това трябваше да се промени. Уес и Мери Грейс бяха твърдо решени да не си тръгват от хотела без приблизителна представа за колко ще бъдат оценени случаите от I и II категория.

До 8:30 ч. пристигнаха всички адвокати на тъжителите. Повечето стояха на малки групички и разговаряха помежду си, но никой не обръщаше внимание на Стърлинг Бинц, който им отговаряше със същото. Антуражът му продължаваше да го следва навсякъде. Той не разговаряше дори с другия адвокат от Мелбърн Бийч, който беше завел колективен иск.

Съдия Розентал пристигна в 8:45 ч. и направи забележка, че всички от страната на защитата отсъстват.