Джон Гришам - Обжалването

Докато дойдеше моментът да броят гласовете, в касата на предизборната й кампания нямаше да е останал нито цент. Маккарти само се молеше да не влезе в дългове.

В понеделник сутринта Рон Фиск най-сетне излезе от къщи, но не се запъти към кантората както обикновено. Двамата с Дорийн отидоха с колата до Джаксън, в офиса на „Съдебно бъдеще“, за да проведат поредната продължителна и напрегната среща с Тони Закари. В неделя следобед бяха провели мъчителна четиричасова среща без никакви резултати. Рон прекратяваше всичките си предизборни действия, докато не възстановеше репутацията си. Беше уволнил Тони поне четири пъти, но двамата продължаваха да си говорят.

През целия ден и в неделя вечерта Тедфорд от Атланта не беше спрял да прави проучвания и в понеделник сутринта вече имаха някакви резултати. Въпреки канонадата от обвинения Рон Фиск продължаваше да води с три пункта пред Шийла Маккарти. Проблемът за гей браковете беше завладял въображението на гласоподавателите и повечето от тях все още предпочитаха по-консервативно настроения кандидат.

Рон вече не беше сигурен дали може да вярва на когото и да е, ангажиран с предизборната му кампания, но все пак му поолекна, когато научи новите резултати.

— Вече си спечелил, Рон — не спираше да му повтаря Тони. — Не се отказвай.

Най-сетне стигнаха до някаква уговорка, която Рон настоя да подпишат, все едно беше официален договор. Първо, той нямаше да се отказва от изборите. Второ, Тони щеше да запази поста си на шеф на предизборната му кампания. Трето, Рон щеше да се срещне лично с редакторите на вестниците, щеше да признае грешките си и да обещае честна кампания през оставащите осем дни. Четвърто, нямаше да се използват никакви брошури, радио- и телевизионни клипове, писма по пощата или каквото и да е друго, което да не е одобрено лично от него.

След като се одобриха, тримата обядваха заедно в „Капитъл Грил“, а после Рон и Дорийн се прибраха вкъщи. Бяха горди, че са защитили позицията си, и нямаха търпение да подновят предизборната кампания. Вече усещаха вкуса на победата.

Бари Райнхарт пристигна в Джаксън в понеделник на обяд и разположи щаба си в най-големия апартамент на един хотел в центъра. Смяташе да остане в Мисисипи, докато не минат изборите.

Нетърпеливо зачака Тони, от когото се надяваше да научи, че все още разполагат със състезател в надбягванията. За човек, който много се гордееше със способността си да запазва самообладание и в най-напрегнатите ситуации, последното денонощие беше истински кошмар. Бари почти не беше успял да спи. Ако Фиск наистина се откажеше от надпреварата, кариерата на Райнхарт щеше да пострада сериозно, ако не и да се провали.

Накрая Тони пристигна в апартамента широко усмихнат и двамата се разсмяха с облекчение. Веднага се заеха да прегледат медийните планове за оставащата седмица. Имаха предостатъчно средства, за да залеят избирателния район с телевизионни клипове, и щом мистър Фиск искаше само положителна реклама, щяха да направят точно това.

Борсата реагира на новината за провала на извънсъдебното споразумение светкавично и грозно. Акциите на „Крейн Кемикъл“ започнаха деня с котировки от 15,25 долара, но към обяд се бяха сринали до 12,75. Карл Трюдо с радост проследи срива, въпреки че стойността на активите му намаляваше с всяка минута. За да засили допълнително паниката на пазара, той свика среща на директорите на „Крейн Кемикъл“ и адвокатите, които отговаряха за евентуалното обявяване на фалит, и се погрижи новината да достигне до един репортер.

Във вторник сутринта на финансовите страници на „Ню Йорк Таймс“ излезе статия, в която един от щатните юристи на компанията заявяваше следното: „Вероятно в рамките на тази седмица ще подадем молба за обявяване на фалит.“ За пръв път от двайсет години насам акциите на компанията пробиха дъното от 10,00 долара и се търгуваха за около 9,50.

Във вторник на обяд Майърчек и Спано пристигнаха в Джаксън с частен самолет. От летището ги взе кола с шофьор, която ги откара до кантората на техния адвокат. Там ги очакваше репортер от „Клариън-Леджър“. Двамата дадоха едночасово интервю, в което отрекоха твърденията на репортера Гилбърт, потвърдиха жителството си в щата Мисисипи и подробно обсъдиха значението на тяхното дело, което предстоеше да се гледа във Върховния съд на щата Мисисипи. По време на цялото интервю двамата се държаха за ръце, а накрая позираха за снимка във вестника.