Джон Гришам - Обжалването

Адвокатите едва сега го забелязаха. Срещу тях не седеше абсолютно никой. Уес набра мобилния номер на Джаред Къртин, но се включи гласовата поща.

— Нали се разбрахме за девет часа сутринта? — попита Розентал пет минути преди девет.

Всички единодушно се съгласиха, че наистина са се разбрали за девет. Продължиха да чакат, но времето изведнъж започна да тече много по-бавно.

В 9:02 ч. в залата влезе Франк Съли, местният адвокат на „Крейн Кемикъл“, и плахо и притеснено обяви:

— Моят клиент взе решение да прекъсне преговорите до второ нареждане. Много съжалявам за неудобството.

— Къде е Джаред Къртин? — попита настоятелно съдия Розентал.

— В момента лети обратно за Атланта.

— Кога вашият клиент взе това решение?

— Не знам. Уведомиха ме преди един час. Много съжалявам, господин съдия. И се извинявам на всички присъстващи.

Залата сякаш се наклони настрани под тежестта на този внезапен обрат. Адвокатите, които бяха като замаяни от перспективата най-сетне да получат своето парче от тортата, изпуснаха химикалките и моливите си и си размениха отчаяни и объркани погледи. Чуха се тежки въздишки. Промърмориха се ругатни. Раменете увиснаха. На всички им се искаше да хвърлят нещо по Съли, но той беше просто местният адвокат на „Крейн Кемикъл“ и присъстващите отдавна бяха разбрали, че няма никакво влияние в компанията.

Ф. Клайд Хардин избърса потта от челото си и храбро се опита да не повърне.

Всички изведнъж изпитаха неудържимо желание да изчезнат оттам. Беше непоносимо да седят и да гледат празните столове срещу себе си, на които до вчера седяха хората, които можеха да ги направят богати. Адвокатите сграбчиха купищата документи, натъпкаха ги по куфарчетата си и набързо се сбогуваха.

Докато караха към апартамента си, Уес и Мери Грейс не размениха нито дума.

В понеделник сутринта „Уолстрийт Джърнъл“ пръв съобщи за провалените преговори за извънсъдебно споразумение в Хатисбърг. Статията беше на втора страница и беше написана от репортер, който разполагаше с много надеждни източници в „Крейн Кемикъл“, единият от които обвиняваше адвокатите на ищците за провала. „Исканията им просто не бяха реалистични. Отидохме с добри намерения, но не постигнахме нищо.“ Друг анонимен източник беше цитиран да казва: „Положението е безнадеждно. Заради онази присъда всеки адвокат си мисли, че неговият случай също струва четирийсет милиона долара.“ Мистър Уотс, изпълнителният директор на „Крейн Кемикъл“, беше заявил следното: „Много сме разочаровани. Искахме да приключим със съдебните процеси и да продължим напред. Сега обаче бъдещето ни изглежда доста несигурно.“

Карл Трюдо прочете вкъщи статията в интернет в 4:30 ч. сутринта. Засмя се и потърка ръце в очакване на една доходоносна седмица.

Уес продължи да звъни в кантората на Джаред Къртин през цялата сутрин, но големият шеф беше на път и нямаше начин да се свържат с него. Мобилният му телефон беше включен на гласова поща. В крайна сметка секретарката му започна да се държи грубо, както впрочем и Уес. Двамата с Мери Грейс сериозно се съмняваха, че произволните искания на Стърлинг Бинц наистина са подплашили „Крейн Кемикъл“. Реално погледнато, неговото предложение за 30 милиона долара щеше да представлява само малка част от евентуалното извънсъдебно споразумение.

Когато новината за провала най-сетне достигна до Баумор, беше приета като поредния зловещ удар.

Нат Лестър беше работил цяла нощ в предизборния щаб на Маккарти и все още действаше на високи обороти, когато Шийла пристигна както обикновено в 8:30 ч. Беше изпратил статията от „Ню Йорк Таймс“ по електронната поща на всички вестници в щата и вече звънеше в редакциите им. Шефката влезе в офиса му отпочинала и усмихната и поиска чаша ананасов сок.

— Побъркахме ги тези клоуни! — обяви тържествуващо той. — Мръсните им номера ги провалиха!

— Поздравления. Наистина е прекрасно.

— В момента изпращаме копие от уводните статии и от материала в „Ню Йорк Таймс“ на всички регистрирани гласоподаватели.

— Колко ще струва?

— Какво значение има? До изборите остава само една седмица, не можем да си позволим да пестим. Готова ли си?

— Тръгвам след час.

През следващите седем дни Шийла Маккарти щеше да отиде на трийсет и четири различни места в двайсет различни окръга — с помощта на частен кинг еър, който й беше предоставил един адвокат, и на един малък реактивен самолет, предоставен й от друг. Акцията беше координирана от Нат и щеше да се проведе с подкрепата на учители, представители на синдикатите, чернокожи лидери и, естествено, адвокати. Тя щеше да се прибере в Джаксън едва след изборите. А докато бе на предизборна обиколка, последната й серия от телевизионни клипове щеше да наводни целия избирателен район.