Джон Гришам - Изнудването

— Не съм сигурен, че всичко това ни засяга пряко — каза Кайл, като се върна. — Юристите на „Трайлон“ имат решаващата дума. Те предпочитат да работят с по-опитни адвокати. Напусналите служители най-вероятно ще бъдат заменени от колеги с три-четиригодишен стаж във фирмата. Аз оставам доста назад в списъка.

— Кой ще заеме мястото на Брадли?

— Нямам представа. Носят се различни слухове.

— Запозна ли се с Шери Абни?

— Да, играхме заедно софтбол по време на един пикник в Сентръл Парк. Тя не определя кои адвокати ще бъдат зачислени към случая. Решението е в ръцете на мистър Уилсън Ръш.

— Бъди търпелив, Кайл. Ефективният шпионаж се основава на дълги наблюдения и солидни връзки. Ще се добереш до делото.

— Да, особено ако отстраниш всички по-опитни адвокати. Как успя да се отървеш от Макдугъл? Да не си скрил наркотици в апартамента му?

— Стига, Кайл. Младият мъж имаше сериозни проблеми с кокаина.

— Едва ли се е нуждаел тъкмо от твоята помощ.

— Вече е на път да се възстанови.

— Гадно копеле! На път е единствено към затвора.

— Той пласираше кокаин, Кайл. Истинска заплаха, за обществото.

— Откога ти пука за обществото?

Кайл се изправи и започна да събира вещите си.

— Трябва да изчезвам. Старият ми приятел Джоуи Бернардо от Питсбърг пристига в града. Утре ще ходим на мача на „Джетс“.

— Чудесно — каза Бени и също стана от мястото си. Вече знаеше номерата на полетите и местата им на стадиона.

— Помниш ли Джоуи? Второто момче от гадния ти запис?

— Записът не е мой, Кайл. Не съм го правил аз. Просто го намерих.

— Но се изкуши да го задържиш, нали? Довиждане.

Кайл затръшна вратата и хукна по коридора. Слезе тичешком по стълбите до партера и влезе във фоайето, недалеч от асансьорите. Погледна към Джоуи и веднага се отправи към мъжката тоалетна зад ъгъла. Вдясно се намираха три писоара. Кайл се насочи към средния, изчака около десет секунди и скоро Джоуи застана от лявата му страна. Бяха сами.

— Светлосиня риза без вратовръзка, тъмносиньо сако и сив шлифер. Носи очила с черни рамки, но може би няма да е с тях, когато слезе долу. Не видях куфарче, шапка, чадър или нещо подобно. Би трябвало да е сам. Няма да пренощува в хотела, затова очаквам да се появи скоро. Успех.

Кайл пусна водата, излезе от тоалетната и напусна хотела. Джоуи изчака две минути, преди да се върне във фоайето. Там взе един вестник и седна. Предишния ден бе подстригал тъмната си коса, която в момента изглеждаше напълно посивяла. Носеше фалшиви очила с дебели черни рамки. Камерата, голяма колкото писалка, се криеше в джоба на кафявото му кадифено сако, непосредствено до малка червена кърпичка.

Мъж от охраната, облечен в елегантен черен костюм, го наблюдаваше внимателно, но любопитството му по-скоро се дължеше на скука, отколкото на подозрителност. Половин час по-късно Джоуи му обясни, че чака свой приятел да слезе от стаята си. Двамата служители на рецепцията работеха с наведени глави, но не го изпускаха от поглед.

Минаха още петнайсет минути. Джоуи потръпваше всеки път, когато някой от асансьорите се отваряше. Държеше вестника на колене, за да не пречи на камерата да заснеме обекта.

В следващия миг се чу звън и вратата на левия асансьор се отвори. Отвътре излезе резидентът Бени. Беше сам, облечен с дълъг сив шлифер. Фотороботът бе изключително точен — лъщящо теме с няколко кестеняви кичура, зализани над ушите, дълъг тесен нос, четвъртито лице, гъсти вежди и тъмни очи. Джоуи преглътна тежко и без да вдига глава от вестника, натисна бутона за включване на камерата в лявата си ръка. Бени направи точно осем крачки по мраморния под, зави към изхода и изчезна. Джоуи се извъртя леко, за да насочи камерата към него. След това я изключи, въздъхна с облекчение и се съсредоточи върху вестника. Всеки път, когато някой слизаше с асансьор, той поглеждаше натам. След десет тягостни минути се изправи и отиде в мъжката тоалетна. Мина още половин час и той се престори на разочарован от несериозния си приятел. После напусна хотела. Никой не го последва.

Джоуи потъна в нощните тълпи на Долен Манхатън. Шляеше се безцелно по оживените тротоари, разглеждаше витрините и влизаше в музикални магазини и кафенета. Беше убеден, че се е измъкнал от преследвачите още преди два часа, но не искаше да рискува. Изчезваше бързо зад ъглите и свиваше в тесни улички. Накрая се затвори в малката тоалетна на една антикварна книжарница и изми косата си със специален шампоан, който свали голяма част от сивата боя. Сложи си черна бейзболна шапка на „Стийлърс“ и изхвърли фалшивите очила в кошчето за боклук. Видеокамерата бе скрита дълбоко в десния му преден джоб.