Джон Гришам - Изнудването

— Като стана дума за „Онтарио Банк“, добави и този обяд към сметката им — каза Дъг. Между зъбите му бяха заседнали парченца месо.

— Смятах аз да платя обяда — пошегува се Кайл, опитвайки да разведри атмосферата.

— Глупости. Ще ползвам кредитна карта, а после ще прибавя сумата към сметката на клиента. Да не забравяме и нашите часове. Два часа по четиристотин долара за теб и два за мен. Все пак банката отбеляза рекордни приходи миналата година.

Страхотно. Клиентът определено се нуждаеше от високи приходи, ако държеше и занапред да ползва услугите на „Скъли и Пършинг“. Обядът му струваше две хиляди и четиристотин долара, и то без храната, виното и бакшиша.

— Тъй като издържа изпита — каза Дъг и си взе още една хапка, — имаш право да ползваш черните лимузини и да вечеряш за сметка на някой клиент. Правилото е следното: ако останеш в офиса след осем вечерта, можеш да повикаш кола. Ще ти дам номера и паролата. Но не забравяй, че клиентът поема разходите. Ако сметката ти в ресторанта е под сто долара, отново плаща клиентът.

— Шегуваш се, нали?

— Защо?

— Почти всеки ден си тръгвам от офиса след осем. А щом някой друг плаща за вечерята ми, със сигурност ще оставам до по-късно.

— Точно така.

— Не е ли прекалено?

— Кое?

— Да задължаваме клиентите да плащат за скъпи ресторанти и коли?

Дъг отпи от виното, втренчи се замислено в червената течност и бавно преглътна.

— Кайл, момчето ми. Погледни нещата по следния начин. Най-големият ни клиент е Би Екс Ел. Компанията е на седмо място по приходи в света. За миналата година продажбите им възлизат на двеста милиарда долара. Изключително способни бизнесмени, които разполагат с бюджет за всичко. Те живеят от бюджети. Направо са вманиачени на тази тема. Миналата година техният бюджет за адвокатски услуги беше към два милиарда долара — само един процент от общите им продажби. Ние не получихме цялата сума, тъй като компанията ползва двайсет различни адвокатски фирми. Но все пак взехме своя дял. Знаеш ли какво ще стане, ако не изхарчат предвидения бюджет? Техните юристи ще прегледат сметките ни и ако цифрите се окажат твърде ниски, ще ни вдигнат луд скандал. Ние, адвокатите, не правим нищо лошо. Просто ги защитаваме. Работата е там, че те очакват да похарчим парите им. Ако не го направим, ще им създадем сериозни проблеми, а бюджетите им ще отидат по дяволите. Може би ще се огледат за друга фирма, която ще се постарае повече при изготвяне на сметките. Разбираш ли?

Да, Кайл разбираше. Изведнъж всичко му се изясни. Скъпите вечери не само изхранваха бедните адвокати, но и се грижеха за равновесието във финансовите отчети на клиента. Така поставени, нещата изглеждаха почти смислени.

— Да — отвърна Кайл и за пръв път се отпусна.

Дъг разпери ръце и се огледа.

— Виж къде се намираме, Кайл. Това е Уолстрийт. Най-престижното място в корпоративна Америка. Ние сме на върха. Притежаваме интелект, талант и дързост, благодарение на които изкарваме страхотни пари. Не пренебрегвай факта, че сме уникални, Кайл. Клиентите ни плащат, защото им предоставяме възможно най-добрата правна защита. Никога не го забравяй.

Всеки ден Джон Макавой обядваше на една и съща маса в старото кафене на Куийн Стрийт в Йорк. Откакто започна да прекарва повече време в кантората още като дете, Кайл обичаше да обядва с баща си. Специалитетът на заведението беше евтино зеленчуково плато, всеки ден различно. Към него сервираха прясно изпечен хляб и студен чай без захар. В кафенето се събираха адвокати, банкери и съдии, но там се отбиваха също автомонтьори и строителни работници. Гостите си разказваха последните клюки и подхвърляха майтапи. Адвокатите шеговито питаха кой ще плати за обяда и се хвалеха, че заможните им клиенти ще поемат сметката от четири долара.

Кайл се съмняваше, че баща му някога е начислявал сметки за обяд на клиентите си.

Дъг настоя да поръчат десерт. След като прекараха два часа в ресторанта, те излязоха навън и се качиха в черната лимузина. И двамата подремнаха на път за офиса.

За пръв път от началото на деветмесечната операция Кайл се свърза с Бени и поиска да се видят. Всички досегашни срещи бяха инициирани от резидента, а не от неговия агент. Кайл не изтъкна конкретна причина, но и не беше необходимо. Бени просто прие, че най-сетне ще получи ценна информация. Беше петък, към шест часа вечерта. Кайл работеше в главната библиотека на трийсет и деветия етаж. Бени му написа имейл и предложи хотел „Сиксти“ на Томпсън Стрийт в Сохо. Кайл прие. Никога не отказваше, защото му бе забранено да се противопоставя или да предлага друго място за среща. Но сега това не беше от значение, тъй като Кайл нямаше намерение да се вижда с Бени в петъчната вечер. Джоуи още не бе пристигнал в Ню Йорк.