Джон Гришам - Изнудването

— Как ще я запълним?

— Може би ще се наложи да откраднем адвокати от някоя конкурентна фирма. Не са те учили на това в университета, нали?

Двамата избухнаха в смях и отново се съсредоточиха върху обяда.

— Ще се увеличи ли работата на онези, които останат? — попита Кайл.

Дъг сви рамене, сякаш за да потвърди.

— Вероятно. Рано е да се каже. Смятат да примамят някои от големите клиенти на фирмата. Всъщност затова решиха да се отцепят.

— Ще вземат ли „Трайлон“?

— „Трайлон“ е стар клиент на „Скъли“. Компанията е изцяло под опеката на мистър Уилсън Ръш. Какво знаеш за „Трайлон“?

Дъг го изгледа внимателно. Като че ли навлизаха в забранена територия.

— Прочетох някои неща в пресата. Работил ли си за тях?

— Разбира се. Доста пъти.

Кайл реши да го поразпита още малко. Един от сервитьорите взе празните чинии, а друг им наля още вино.

— За какво се отнася целият спор с „Бартин“? Според „Уолстрийт Джърнъл“ съдебните документи са засекретени, тъй като случаят е изключително деликатен.

— Военни тайни. Огромни суми пари. Пентагонът следи внимателно скандала. Опитаха се да помирят компаниите, но не постигнаха резултат. Става дума за много скъпа технология и стотици милиарди долари.

— Сега работиш ли по случая?

— Не, отказах се. Но с делото се занимава цял екип адвокати.

Отново им поднесоха пресен хляб. Първата бутилка вино свърши и Дъг поръча да донесат другата. Кайл продължи внимателно с въпросите.

— Колко от съдружниците и адвокатите, които ще се отцепят, работят по случая „Бартин“?

— Не знам. Защо питаш?

— Не искам да ме зачислят към делото.

— Защо не?

— „Трайлон“ е наистина безскрупулна военна компания. Известни са с производството на некачествени продукти и нелоялното си отношение към правителството и данъкоплатците. Заливат целия свят с мръсните си оръжия, убиват невинни хора, подклаждат военни конфликти и подкрепят жестоки диктатори. И всичко това само за да увеличат приходите си и да залъжат своите акционери.

— Нещо друго?

— Има още много.

— Май не харесваш „Трайлон“?

— Не.

— Компанията е много ценен клиент на „Скъли“.

— Така е. Но нека някой друг работи за тях.

— Адвокатите нямат право да избират клиентите, които ще защитават.

— Знам. Просто споделям мнението си.

— По-добре го задръж за себе си. Подобни изказвания могат да ти навлекат неприятности.

— Не се притеснявай. Ще върша работата, която ми възложат. Но тъй като си мой наставник, те моля да ме държиш настрана от случая.

— Ще се постарая, но мистър Ръш е този, който взема окончателните решения.

Втората бутилка вино беше пино ноар от Южна Африка. Дъг отново остана доволен от дегустацията. Скоро пристигнаха и основните ястия — задушено свинско и телешки котлети — и двамата се заловиха сериозно с яденето.

— Нали знаеш, че хонорарът ти вече е четиристотин долара на час? — каза Дъг, докато предъвкваше храната.

— Твоят още ли е осемстотин?

— Да.

Независимо от възможностите на клиентите Кайл не смяташе, че е справедливо да им начислява по четиристотин долара на час за неквалифицираните си адвокатски услуги. Не че имаше избор.

— Като стана въпрос за хонорари — продължи Дъг, — искам да пресметнеш колко часа съм работил по делото „Онтарио Банк“ през октомври. Бях доста зает и не успях да ги отчета навреме.

Кайл едва успя да преглътне залъка си. Дъг наистина ли искаше от него „да пресметне“ часовете му? Това беше ново за Кайл. Никой досега не бе споменавал подобно нещо. Учеха ги точно на противоположното — да се отнасят изключително прецизно към изработеното си време. Поглеждаха часовника си, когато отваряха дадена папка. Записваха времето, когато провеждаха телефонен разговор. Брояха минутите, когато имаха среща. Всеки час трябваше да бъде отчетен, и то на момента. Не можеха да си позволят да отлагат или да правят компромиси с точността.

— Как се пресмятат часове? — попита Кайл.

— Погледни документите по делото. Виж колко часа си работил по него. Въз основа на това изчисли моето време за октомври. Не е толкова страшно.

При осемстотин долара на час определено беше страшно.

— И внимавай да не напишеш прекалено малко — допълни Дъг и разклати чашата си.

Разбира се. Щом и бездруго ще гадаем, поне да начислим на клиента солидна сума.

— Често ли се прави така? — попита Кайл.

Дъг изсумтя пренебрежително и преглътна една хапка телешко. Не ставай смешен, момчето ми. Случва се непрекъснато.