Джон Гришам - Изнудването

— Да — отвърна той.

Всички ястия изглеждаха вкусни. Двамата адвокати поръчаха, сервитьорът похвали избора им и след малко при тях се появи сомелиерът. Последва сериозна дискусия относно избора на вино и в крайна сметка Дъг поръча две бутилки.

Първата беше бяло бургундско.

— Ще ти хареса — увери го Дъг. — Един от любимите ми сортове.

— Не се и съмнявам.

— Някакви проблеми или оплаквания? — добави Дъг, сякаш отмяташе поредния въпрос в списъка си.

В същия миг Кайл чу вибрацията на фирмения си телефон.

— Странно, че го споменаваш — каза той, докато изваждаше телефона от джоба си. — Получих имейл от Карлийн Санборн. Нуждае се от помощ по заплетения случай „Пласид“. Какво да й отговоря?

— Кажи й, че обядваш с мен.

Кайл написа имейла, изпрати го и попита:

— Може ли да го изключа?

— Разбира се.

Бялото вино пристигна. Дъг го дегустира и направи доволна гримаса. Сервитьорът напълни чашите, а Кайл продължи:

— Притеснява ме фирменият телефон. Вече контролира живота ми. Когато си бил младши адвокат преди години, не е имало джиесеми, смартфони и подобни джаджи, така че…

— Ние също работехме много — отвърна пренебрежително Дъг.

Престани да хленчиш. Трябва да се стегнеш. Кайл надигна чашата и разгледа съдържанието й. Отпи една глътка и кимна доволно.

— Е, това беше малкият ми протест.

— Добре, нещо друго? — Поредният въпрос в списъка.

— Не, освен обичайните оплаквания на един новак от лошите работни условия. Чувал си ги стотици пъти. Едва ли ти се слушат отново.

— Прав си, Кайл. Нямам никакво желание. Виж, съдружниците знаят много добре какво се случва. Ние също сме минали по тоя път, а сега просто обираме лаврите. Моделът е кофти, защото всички по веригата се измъчват. Да не мислиш, че ми е лесно да ставам всяка сутрин в пет и да прекарвам по дванайсет напрегнати часа в офиса? И то само за да си поделя годишната печалба с останалите и фирмата да бъде на първо място в класациите. Миналата година съдружниците от ЕПЕ изкараха средно по 1,4 милиона. Ние достигнахме ниво от 1,3 милиона и всички изпаднаха в паника. „Трябва да намалим разходите и да начисляваме по-големи суми на клиентите! Трябва да назначим още адвокати и да ги обучим, защото сме най-големите!“ Пълна лудост. Никой не се сеща да каже: „Почакайте малко. Мога да живея и с един милион на година. Предпочитам да прекарвам повече време със семейството си или да се излежавам на плажа.“ Но това не се случва. Важно е да бъдем номер едно.

— Аз бих се съгласил на един милион годишно.

— Ще стигнеш и дотам. Оценяването приключи.

— Само един бърз въпрос.

— Казвай.

— Работя с много готина адвокатка. Наистина я харесвам. Проблем ли е?

— Връзките между колеги са строго забранени. Колко готина?

— Става по-красива с всеки изминал ден.

— Име?

— Съжалявам.

— Ще го правите ли в офиса?

— Още не сме стигнали до този етап. А и по пода има твърде много спални чували.

Дъг си пое въздух и се приведе напред.

— Мястото кипи от сексуална енергия. Като всеки офис. Неизбежно е, когато събереш пет хиляди мъже и жени на едно място. Съществува следното неписано правило: Не чукай служители, които се намират по-ниско в йерархията — секретарки, асистенти, помощен персонал. Що се отнася до адвокатите или съдружниците, на никого не му пука, ако остане тайна.

— Чувал съм любопитни истории.

— И най-вероятно са верни. Много кариери бяха съсипани. Миналата година двама женени съдружници имаха любовна афера и изхвърчаха от фирмата. Все още си търсят работа.

— Е, едва ли ще се случи на двама необвързани младши адвокати.

— Просто внимавай да не ви хванат.

Скоро пристигнаха ордьоврите и двамата забравиха за секса. Кайл си бе поръчал пай със сирене и праз. Дъг се спря на малко по-тежко ястие — салата с омари, копър и гъби. Кайл наблегна повече на водата, отколкото на виното. Дъг нямаше търпение да пресуши първата бутилка и да премине към следващата.

— Очакват се някои драстични промени във фирмата — каза той. — Сигурно си чул.

Кайл кимна с пълна уста.

— Вероятно скоро ще станат факт. Петима съдружници от „Съдебни процеси“ смятат да се отделят. Ще вербуват доста адвокати и няколко клиенти. Водачът на отцепниците е Тоби Роланд. Нещата могат да загрубеят.

— Колко адвокати ще напуснат? — поинтересува се Кайл.

— Двайсет и шест според последната информация. Ситуацията е извън контрол. Съдружниците изнудват младите и им предлагат високи суми, ако ги последват. Никой не знае колко служители ще си тръгнат, но в отдела ще се открие голяма дупка. Все някак трябва да оцелеем.