Джон Гришам - Изнудването

Четири часа по-късно Кайл се криеше в гробницата на „Пласид“ и отегчено разлистваше документи за просрочени ипотеки — вече срещу 400 долара на час. Той съобщи на Бени неприятната новина, че скоро няма да си тръгне. Можеше да остане там цяла нощ. Въпреки че ненавиждаше работата и му бе трудно да понесе факта, че все още виси в офиса толкова късно в петък, Кайл се забавляваше при мисълта, че Бени го чака напразно в хотелската стая. В крайна сметка резидентът не можеше да се оплаче, че агентът не работи усилено.

Кайл предложи да се срещнат в събота късно следобед и Бени се хвана на въдицата. След няколко минути получи инструкциите по имейла — седем вечерта, стая 42, хотел „Устър“, Сохо. Всеки път различен хотел.

От служебния телефон Кайл се обади на Джоуи и го запозна с подробностите. Джоуи кацаше на летище „Ла Гуардия“ в 14:30 ч. в събота. Трябваше да вземе такси до хотел „Мърсър“, да наеме стая и да убие малко време, докато приятелят му приключеше работа. Кайл го инструктира да се поразходи из града, да влезе в няколко бара през главния вход и да напусне бързо през задния. Посъветва го да посети различни книжарници и да попътува из града с такси. Когато се увереше, че никой не го следи, трябваше да отиде до хотел „Устър“ и да се помотае във фоайето. В джоба си носеше фоторобота на Бени Райт, който Кайл бе усъвършенствал седмици наред. Джоуи дълго изучава образа му и не се съмняваше, че ще познае мъжа. Сега Кайл очакваше с нетърпение да получи цветна снимка на Бени.

В 19:30 ч. Кайл влезе в хотела и взе асансьора до четвъртия етаж. Този път Бени бе наел малка стая вместо апартамент. След като остави шлифера и куфарчето си на леглото, Кайл надзърна в банята.

— Просто проверявам за Найджъл или някоя друга изненада — заяви той и светна лампата.

— Този път съм сам — отвърна Бени. Седеше на стол с кадифена тапицерия. — Разбрах, че си издържал изпита. Честито.

— Благодаря.

Кайл приключи с проверката и седна на ръба на леглото. Увери се, че в стаята няма друг, освен Бени. Не забеляза багаж, тоалетни принадлежности или нещо, което да подсказва, че Бени ще остане в хотела след края на срещата.

— Работиш доста усилено — добави Бени, опитвайки се да поддържа разговора.

— Вече съм истински адвокат, така че се налага.

Той огледа Бени — светлосиня риза, без шарки и копчета на яката. Не носеше вратовръзка. Панталоните му бяха от тъмнокафяв вълнен плат, с басти. Явно бе оставил сакото си в гардероба до банята и Кайл съжали, че не го е забелязал. Бени носеше тъмни чорапи без определен цвят. Черните му обувки бяха износени и доста грозни.

— Ето новината — продължи Кайл. — Петима съдружници от „Съдебни процеси“ се отцепват от фирмата: Ейбрахам, Дивиър, Ханрахан, Роланд и Брадли. Смятат да открият собствена фирма и да откраднат поне трима клиенти на „Скъли“. По последна информация ще вземат със себе си двайсет и шест адвокати. Брадли е единственият съдружник, който работи по случая „Трайлон“ срещу „Бартин“. Седем от другите адвокати са зачислени към делото.

— Сигурен съм, че си подготвил справка.

Кайл извади сгънат лист хартия и го подаде на Бени. Беше списък с имената на адвокатите, които се канеха да напуснат „Скъли и Пършинг“. Той знаеше, че Бени ще поиска информацията в писмен вид, за да разполага с доказателство за неговата измяна. Ето че Кайл най-накрая го бе сторил. Изнасяше тайни от фирмата. Вече нямаше връщане назад.

Но това не отговаряше съвсем на истината. Слуховете се променяха с всяка изминала минута и никой не знаеше със сигурност кой точно ще си тръгне. Кайл си позволи известна свобода с имената, особено с тези на адвокатите. Информацията не беше строго секретна. Ежедневникът „Ню Йорк Лойър“ бе публикувал поне две статии за скандала в „Скъли и Пършинг“. А и на фона на честите смени в персонала на адвокатските фирми новината не беше толкова сензационна. Освен това Бени вече знаеше всичко. И Кайл знаеше, че той знае.

Справката не съдържаше подробности за дейността на клиентите. Всъщност в нея дори не се споменаваха имената им. Макар списъкът да изглеждаше нахвърлен набързо, Кайл му бе отделил достатъчно време, за да се подсигури, че не нарушава етичния кодекс.

Бени разгъна листа и го прочете внимателно. Кайл го попита:

— Може ли да ползвам тоалетната?

— Ей там е — каза Бени и посочи към банята, без да вдига поглед.

На отиване към банята Кайл мина покрай гардероба, чиято врата беше открехната. Вътре висяха евтино тъмносиньо сако и сив шлифер.