Джон Гришам - Изнудването

— Защо искаш да дойда в Ню Йорк? — попита той.

— Ще се опитам да фотографирам Бени.

— За какво ти е негова снимка? Тези типове не са ли опасни?

— О, да. Много.

— Защо тогава се буташ между шамарите?

— Трябва да разбера с кого си имам работа.

Джоуи поклати глава и погледна към светлинното табло. Отпи още една глътка и се наведе към Кайл.

— Предлагам ти да не ги закачаме. Играй по правилата им и гледай да не те заловят. Не позволявай записът да излиза наяве и всичко ще бъде наред.

— Може би. Ще дойдеш ли в Ню Йорк?

— Не знам. Трябва да помисля.

— Много е важно. Моля те.

— А как точно смяташ да снимаш Бени, стари приятелю? Нали е професионален агент?

— Да, нещо такова.

— Ти си адвокат, а аз — брокер. Нямаме никаква представа с какво се захващаме. Като нищо ще си навлечем неприятности.

— Възможно е.

Кайл извади малък пакет от джоба на златисто-черното си яке с емблемата на „Стийлърс“.

— Какво е това?

— Видеокамера.

— Не прилича на такава.

— Подобни камери не се продават в обикновените магазини.

След дълъг пас „Стийлърс“ отбелязаха първия тъч-даун в мача и тълпата скочи на крака. В последвалата почивка Кайл добави:

— Голяма е колкото писалка. Лесно се побира в джоба на риза или яке. От нея излиза тънък кабел, свързан с дистанционно. Можеш да говориш лице в лице с някого и да запишеш разговора, без той изобщо да забележи.

— Очакваш да отида при Бени, който вероятно е тежковъоръжен и се движи с охрана, да му се представя и да го помоля да се усмихне към камерата?

— Не. Имам по-добра идея. Но тази седмица ще трябва да се поупражняваш.

— Каква е тя?

— Ще намериш всичко в инструкциите за употреба. Прочети ги добре и се научи да използваш камерата. Ако нещата вървят според плана, ще разполагаш с около три секунди, за да снимаш Бени.

— Какво ще стане в противен случай?

— Аз ще се намеся.

— Страхотно. — Джоуи отпи нервно от бутилката. — Добре, Кайл. Да приемем, че успеем да заснемем Бени. Как смяташ да го идентифицираш?

— Не съм го обмислил още.

— Май не си обмислил доста неща.

— Ще ти напиша имейл във вторник, за да ти съобщя, че съм купил билети. Както обикновено. Съгласен ли си, Джоуи?

— Не знам. Мисля, че не си наред. Аз самият започвам да откачам.

— Я стига. Трябва да се забавляваш, докато още можеш.

В четвъртък, към 4:00 ч. следобед, Кайл работеше задълбочено в главната библиотека, когато фирменият му телефон тихо иззвъня. Полученият имейл беше спешен и приканваше всички новопостъпили адвокати да се съберат във фоайето на четирийсет и четвъртия етаж, най-голямото място за срещи в „Скъли и Пършинг“. Съобщението означаваше само едно — резултатите от изпита бяха пристигнали. А щом го викаха, Кайл със сигурност се бе справил.

Седмици наред новаците работеха усилено под невероятен стрес. Допълнителни притеснения им създаваше мисълта за изпита, който дебнеше над главите им като тъмен облак. Усещаше се навсякъде около тях, но те не смееха да го обсъждат, защото не искаха да усложняват още повече ситуацията. Мисълта ги държеше будни, когато отчаяно се нуждаеха от сън. Следваше ги дори когато се хранеха и съсипваше обяда им. Какво щяха да правят, ако не го бяха издържали?

В отделните фирми съществуваха различни ритуали, но в „Скъли и Пършинг“ поднасяха новината по доста приятен начин. Шефовете организираха голямо парти за отличниците. Въпреки че трябваше да е изненада, — новопостъпилите служители бяха научили за тази традиция още в началото на септември. Неприятната част на празненството беше фактът, че скъсаните не получаваха покана. Оставяха ги да се измъкнат тихомълком от сградата и да обикалят улиците през остатъка от деня.

Докато изкачваше стълбите и бягаше по коридорите, Кайл се оглеждаше за приятелски лица. Всички се поздравяваха, викаха от радост и тичаха непохватно с официалните си обувки. Кайл видя Дейл и я прегърна, след което двамата се отправиха бързо към фоайето. Там вече се бе събрала шумна тълпа. Мистър Хауард Мийзър, управляващият съдружник на фирмата, се качи на малък подиум и обяви:

— Честито на всички! Да празнуваме! Стига работа за днес.

Барманите отвориха бутилки шампанско, а сервитьорите започнаха да разнасят вкусни хапки. Настроението беше еуфорично, направо опияняващо. Кошмарът оставаше в миналото и всички официално бяха адвокати.

Кайл пиеше шампанско в компанията на Дейл и още няколко приятели, когато разговорът се обърна към злощастните им колеги.