Джон Гришам - Изнудването

Дейл отпи от виното и се замисли.

— Труден въпрос. Конкуренцията е жестока.

— Така е. Да сменим темата.

Кайл успя да насочи разговора към Дейл. Разпита я за живота й, образованието, семейството и колежа. Не се бе омъжвала, но още страдаше заради провалена връзка. След като изпи първата чаша вино, тя си сила втора и започна да се отпуска. Кайл забеляза, че почти не е докоснала храната. За сметка на това той лакомо поглъщаше всичко пред себе си. Дейл също го разпита за миналото му и той й разказа за „Дюкейн“ и Йейл. От време на време адвокатската фирма се намесваше в разговора и те се отнасяха в тази посока.

Когато виното и храната свършиха, Дейл предложи:

— Да гледаме някой филм.

— Чудесно — отвърна Кайл.

Докато тя избираше диск, Кайл погледна часовника си. Беше 22:20 ч. През последните шест дни бе пренощувал два пъти в офиса — вече си бе купил спален чувал — и му се падаха средно по четири часа сън. Чувстваше се изтощен физически и психически, а двете чаши вино, които току-що бе изпил, замъглиха още повече уморения му мозък.

— Любовен, екшън или комедия? — попита го Дейл, докато преглеждаше огромната си колещия. Беше коленичила и полата едва закриваше задните й части. Кайл се изтегна на канапето, тъй като столовете не изглеждаха особено примамливи.

— Само да не е някоя романтична боза.

— Какво ще кажеш за „Бийтълджус“?

— Страхотно.

Тя пусна диска, свали обувките си и се присъедини към Кайл на канапето. Сгуши се плътно в него и метна едно одеяло върху двамата. Кайл вдиша аромата на косата й. Не можеше да повярва, че всичко това се случва.

— Не нарушаваме ли фирмените правила? — попита той.

— Просто гледаме филм.

Така и стана. Стоплени от одеялото, виното и близостта помежду си, те гледаха филм цели десет минути. Не бяха сигурни кой е заспал пръв. Дейл се събуди дълго след края на филма. Зави Кайл и се премести на леглото. Той се събуди в 9:30 ч. на другата сутрин и откри, че е сам в жилището. Дейл бе оставила бележка, на която пишеше, че отива да закусва в кафенето зад ъгъла. Канеше Кайл да се присъедини, в случай че е гладен.

Те се качиха заедно на метрото и пристигнаха в Сентръл Парк около обяд. В третата събота през октомври адвокатите от техния отдел организираха семеен пикник близо до навеса с лодки. Основното събитие беше турнирът по софтбол, но присъстващите и децата им можеха да изберат състезания по хвърляне на подкови, крокет, кегли и други игри. Служители от кетъринг фирма приготвяха ребърца и пилешко месо на скара. Някаква рап група вдигаше доста шум. Имаше бира в изобилие.

Фирмата организираше пикника, за да сближи служителите и да докаже, че се грижи за тях. Присъствието беше задължително. Не се разрешаваше ползването на телефони. Повечето адвокати предпочитаха да наваксат пропуснатия сън, но, от друга страна, нямаше да прекарат поредния дълъг ден в офиса. Единствено празници като Коледа, Нова година, Денят на благодарността, Рош Ашана и Йом Кипур им осигуряваха подобен лукс.

Денят беше слънчев и приятен. Уморените адвокати се отпуснаха и се отдадоха се на игри и пиене. Кайл и Дейл, които се страхуваха да не привлекат излишно внимание, скоро се разделиха и потънаха в тълпата.

След броени минути Кайл научи новината, че адвокат Джак Макдугъл, възпитаник на „Дюк“, е бил арестуван миналата нощ. Служители от Агенцията за борба с наркотиците нахлули в апартамента му и открили солидно количество кокаин. Макдугъл щял да остане в ареста до понеделник, когато се очакваше да излезе под гаранция. Фирмата щеше да направи всичко възможно да го измъкне, но помощта й се простираше дотам. „Скъли и Пършинг“ се отнасяше безкомпромисно към подобни провинения. Макдугъл трябваше да излезе в принудителен отпуск, докато прокуратурата не повдигнеше обвинения. Ако слуховете се окажеха верни, той щеше да загуби работата си до няколко седмици.

Кайл се замисли за Бени. Ужасяващите му прогнози се превръщаха в реалност.

В отдел „Съдебни процеси“ работеха 28 съдружници и 130 адвокати. Две трети от тях бяха женени и затова из парка тичаха множество добре облечени деца. Мистър Уилсън Ръш, най-старшият от всички адвокати, даде началото на турнира по софтбол, като разясни правилата на играта и обяви себе си за главен съдия. Няколко адвокати се осмелиха да го освиркат, тъй като в този прекрасен ден всичко бе позволено. Кайл реши да играе — участието не беше задължително — и се озова в доста разнороден отбор. Само двама от останалите девет души му бяха познати. Техен треньор беше съдружникът Сесил Абът (от екипа по делото „Трайлон“), който носеше бейзболна шапка на „Янкис“ и тениска с името на Дерек Джийтър. Съвсем скоро стана ясно, че Абът никога в живота си не е стигал до първа база. Със студена бира в ръка той разпредели позициите така, че отборът нямаше особени шансове, но на никого не му пукаше. Кайл, който очевидно беше в най-добра форма от всички, трябваше да играе в дясната част на полето. В центъра застана Шери Абни, адвокатката, която според Бени можеше да осигури на Кайл достъп до делото „Трайлон“ срещу „Бартин“. Кайл я заговори, когато техен играч застана на хоума в първия ининг. Тя изглеждаше доста разстроена заради ареста на Макдугъл. Двамата работеха заедно от две години. Шери не бе предполагала, че той има проблем с наркотиците.