Джон Гришам - Изнудването

Контактът между служителите се поощряваше. Отборът на Абът бе разбит и спасен от унижението благодарение на преждевременното прекратяване поради унищожителната преднина на противника в четвъртия ининг. Кайл се смеси с тълпата и се представи на всички колеги. Много от имената му се сториха познати. Все пак бе изучавал биографиите им през последните шест седмици. Прочутият съдружник Бърч Мейсън, който също носеше екип на „Янкис“ и към два следобед изглеждаше доста подпийнал, приветства Кайл като стар приятел и го запозна със семейството си. Дъг Пекам пък го представи на някои от съдружниците в отдела. Разговорите се въртяха около едни и същи теми — университета, който бе посещавал, впечатленията му от работата, резултатите от изпита за правоспособност, живота след първата година във фирмата и така нататък. И, разбира се, всеки задаваше въпроса: „Можеш ли да повярваш за Макдугъл?“

В турнира важеше правилото за двойна елиминация. Отборът на Кайл се открои като първият, загубил два мача. Той откъсна Дейл от играта на кегли и двамата се отправиха към масите с храна и напитки. Напълниха чиниите си със скара, взеха две бутилки вода и се присъединиха към Тейбър и грозноватата му приятелка под едно дърво. Естествено, отборът на Тейбър беше непобедим, а той самият бе отбелязал повечето рънове до момента. Имаше спешна работа в офиса и смяташе да отиде там в шест часа на следващата сутрин.

Браво на теб, помисли си Кайл. Страхотен си. Защо не те повишат директно в съдружник?

В късния следобед, когато слънцето бавно залязваше зад небостъргачите на Сентръл Парк Уест, Кайл се отдели от тълпата и седна на пейка под един дъб. Около него падаха златисти листа. Той наблюдаваше мача от разстояние, вслушваше се във веселата глъч и вдишваше аромата на скарата. Искаше му се да повярва, че принадлежи към тези хора, че е преуспял адвокат, който с радост се отдава на кратка почивка от истеричното ежедневие.

Но реалността беше друга. При благоприятно стечение на обстоятелствата Кайл щеше да извърши ужасно престъпление срещу фирмата, без да бъде заловен. Но ако нещата се обърнеха срещу него, някой ден на семейния пикник адвокатите щяха да говорят за него така, както сега обсъждаха Макдугъл.

В неделя, когато повечето адвокати се бореха с махмурлука, Кайл се събуди рано с бистра глава и двойно кафе. Сложи си удобни обувки и се отправи на дълга разходка из града. Разполагаше с цели пет часа. Фирменият телефон се намираше в джоба му, но вероятно нямаше да звънне, тъй като денят след пикника също беше свободен. Някои натегачи и работохолици смятаха да прекарат времето си в офиса, но повечето служители предпочитаха да се насладят на още един слънчев есенен ден.

Кайл пое на юг през Гринич Вилидж и стигна до Трайбека, след което продължи на изток към оживените улици на Чайнатаун. В Сохо намери място на бара в ресторант „Балтазар“ — популярно заведение, което наподобяваше парижко бистро и се препоръчваше от всички пътеводители. Той си поръча яйца „Бенедикт“ и доматен сок и се заслуша в разговорите на шумните посетители. После продължи към Бруклин Бридж и прекоси Ист Ривър в посока Бруклин. Отне му четирийсет минути да стигне дотам и още толкова да се върне в Манхатън, където тръгна по Бродуей и мина покрай шивашкия квартал, театрите, Таймс Скуеър и Кълъмбъс Съркъл.

Ранният обяд се състоя в 11:30 ч. в дома на Дъг и Шели Пекам в Горен Уест Сайд. Жилището им се помещаваше в стара сграда на Шейсет и трета улица, на две преки от Сентръл Парк. Докато се качваше със задушния асансьор до третия етаж, Кайл се улови, че мисли за онова, което занимава повечето нюйоркчани в свободното им време — недвижимите имоти. Като пълноправен съдружник във фирмата 41-годишният Дъг Пекам бе изкарал 1,3 милиона долара миналата година. Доходите му не бяха тайна. Както повечето големи компании „Скъли и Пършинг“ не криеха заплатите на своите служители. Пекам щеше да получава подобно възнаграждение до края на кариерата си, така че можеше да си позволи скъп апартамент. В Ню Йорк обаче сумата от 1,3 милиона далеч не се смяташе за висока. Най-много печелеха инвестиционните банкери, факирите от хедж фондовете, предприемачите в бизнеса с високи технологии и шефовете на големи корпорации, които разполагаха с милиарди долари и пръскаха по двайсет милиона за жилище в центъра. Разбира се, всеки от тях задължително притежаваше вила в Хамптън и къща в Палм Бийч.