Семейство Пекам имаше имот в Източен Хамптън. Кайл се надяваше, че поне Шели и децата се възползват от предимствата на лятната къща, тъй като Дъг определено нямаше тази възможност. Адвокатът прекарваше повечето уикенди в офиса.
Шели поздрави Кайл с приятелска прегръдка и го покани в просторния, непретенциозен апартамент. Дъг носеше джинси. Беше бос и небръснат и предлагаше на гостите коктейли „Блъди Мери“. Присъстваха още четирима адвокати, пряко подчинени на съдружник Пекам. Обядът представляваше поредният опит на фирмата да стопи леда между служителите и да ги увери, че „Скъли“ не е толкова лошо работно място. Целта на събирането беше да си поговорят. Дъг искаше да чуе техните проблеми, идеи, планове и амбиции. Държеше да приключат по-бързо, за да гледат мача между „Джайънтс“ и „Сан Франциско Фортинайнърс“ в един часа.
Шели приготви обяда, а Дъг й помогна при сервирането и наля вино на гостите. След цял час безсмислени приказки за скучните съдебни дела, по които бяха работили през седмицата, дойде време за „Джайънтс“. Кайл, единственият новак на масата, взе най-малко участие. Още по средата на разговора го обзе желание да си тръгне. След десерта компанията се премести в хола, където огънят в камината създаваше уютна атмосфера. Дъг пусна големия телевизор с плосък екран. За да разчупи обстановката, Кайл се престори на заклет фен на „Сан Франциско Фортинайнърс“, което предизвика бурното възмущение на останалите. Двама от по-старите адвокати заспаха още в края на първата четвъртина. Дъг също подремна. На полувремето Кайл се извини и си тръгна.
В понеделник отиде на работа в пет сутринта, подготвяйки се за поредната безкрайна седмица.
Следващият мач на „Джайънтс“ се играеше в Питсбърг. Въпреки ниските температури Кайл и Джоуи Бернардо заеха места до 40-ия ярд два часа преди началото на срещата. Студен фронт бе пропъдил есента и над новия стадион се стелеше ледена мъгла. Но това нямаше значение. Двамата заклети фенове на „Стийлърс“ бяха преживели много мразовити дни на „Три Ривърс“ — стария стадион на отбора. Джоуи и Кайл не се уплашиха от лошото време. Беше идеално за футболен мач.
За щастие Блеър не се интересуваше от американски футбол. Бременна в петия месец, тя бе наддала доста и трудно се справяше с мисълта, че скоро ще стане майка. Джоуи бе започнал да изпитва колебания относно сватбата, но се чувстваше притиснат от обстоятелствата. Кайл не успя да му помогне особено. Ако Блеър не чакаше дете, той щеше да посъветва приятеля си да я напусне. Няма как да зарежеш бременната си годеница. Но какво ли разбираше Кайл от подобни неща?
След като стадионът се напълни и играчите започнаха да загряват, Кайл се обърна към Джоуи.
— Разкажи ми за Елейн Кийнан. Но говори тихо — каза той.
Джоуи носеше джобна бутилка с водка — неговия личен антифриз. Отпи малка глътка и се намръщи, сякаш бе вкусил нещо отвратително. После отвърна:
— Ще ни донесе само неприятности.
Единствената им кореспонденция за Елейн беше писменото описание на срещата, изпратено от Джоуи. Кайл се нуждаеше от повече подробности, за да измисли план за действие.
— Чувства се много наранена — допълни Джоуи. — Но далеч не е толкова агресивна, колкото адвокатката й.
— Започни от самото начало. Искам да чуя всичко.
Джоуи отпи още една глътка, облиза устни и се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава. След това описа подробно пътуването си до Скрантън. На няколко пъти Кайл го прекъсна, за да му зададе въпроси. Точно преди съдията да хвърли монетата, препълненият стадион избухна в аплодисменти. Джоуи приключи историята, като изрази следното опасение:
— При най-малкия повод ще ни се нахвърлят. Не го допускай, Кайл. Нека оставим в миналото този неприятен инцидент.
Двамата се загледаха в мача и поговориха за футбол. По време на една от почивките Джоуи попита:
— Какъв е планът?
— Ще дойдеш ли в Ню Йорк следващия уикенд? „Стишгърс“ играят срещу „Джетс“. Мачът е от четири следобед на „Медоулендс“. Ще купя билети.
— Ами не знам.
Освен в Блеър проблемът беше и в парите. Джоуи получаваше прилична заплата и комисиони, но не разполагаше с безкрайни финансови възможности. Чакаше дете и му предстоеше сватба, въпреки че с Блеър още не бяха определили датата. Неговата годеница ту искаше да се оженят след раждането, за да отслабне, ту настояваше да го направят преди това, за да може детето да има законни родители. Джоуи нямаше мнение по въпроса. Чувстваше се притиснат от всички страни. С Блеър изплащаха скъпо жилище и той не можеше да пръска безкрайни суми за футболни мачове.
Читать дальше