Джон Гришам - Изнудването

— Не съм гладен. Но ти си хапни.

Джоуи остави сандвича и огледа военните му ботуши.

— Виждал ли си Кайл? — попита Бакстър и двамата заговориха за Кайл, Алън Строк и още няколко приятели от братството.

Бакстър говореше тихо и бавно, гледайки разсеяно към водата. Думите излизаха от устата му, но мислите му сякаш бяха на друго място. Той слушаше Джоуи, но не го чуваше.

— Струваш ми се отнесен — каза Джоуи, прям както винаги.

— Просто е малко странно, че съм тук. А и нещата изглеждат доста различно, когато спреш да пиеш. Аз съм алкохолик, Джоуи. Истински, агресивен пияница. След като се отказах и тялото ми се изчисти от отровата, гледам на света с други очи. Никога няма да се върна към алкохола, Джоуи.

— Щом казваш.

— Вече не съм онзи Бакстър Тейт, когото познаваше преди.

— Радвам се за теб, но старият Бакстър не беше чак толкова лош.

— Старият Бакстър беше едно егоистично, самодоволно прасе. Много добре го знаеш.

— Така е.

— Щях да умра до пет години.

По реката мина шлеп и те се загледаха в него. Джоуи бавно разопакова сандвича с пуешко и започна да яде.

— В момента следвам строг режим на възстановяване — продължи едва доловимо Бакстър. — Запознат ли си с програмата на „Анонимните алкохолици“?

— Донякъде. Един мой чичо се отказа от алкохола преди няколко години. Все още посещава активно срещите. Програмата е страхотна.

— Моят терапевт и духовен водач е бивш затворник на име Мани. Измъкна ме от един бар в Рино шест часа след като излязох от клиниката.

— Това ми напомня за стария Бакстър.

— Така е. Мани ме включи в терапевтична програма с дванайсет стъпки. По негов съвет изготвих списък с всички хора, които някога съм наранил. Струваше ми доста усилия. Бях принуден да си спомня бурните си пиянски прояви.

— И аз ли фигурирам в списъка?

— Не. Съжалявам.

— По дяволите!

— Повечето са членове на моето семейство. Най-вероятно и аз ще попадна в техния списък някой ден. Следващата стъпка е да поискам прошка. Което е още по-трудно. Мани ми разказа, че е биел първата си съпруга, преди да отиде в затвора. Впоследствие тя се развела с него. След години, когато отказал алкохола, Мани се свързал с нея и й предложил да се срещнат. Бившата му съпруга имала белег на горната си устна, оставен от него. Когато най-накрая се съгласила да се видят и Мани я помолил за прошка, тя единствено му показала белега си. Двамата плакали дълго. Звучи ужасно, нали?

— Да.

— Веднъж нараних едно момиче. Тя също е в списъка.

Сандвичът заседна в гърлото на Джоуи. Той продължи да дъвче, но храната не слизаше надолу.

— Наистина ли?

— Помниш ли Елейн Кийнан? Твърдеше, че сме я изнасилили на едно парти у нас.

— Как бих могъл да я забравя?

— Мислиш ли си понякога за нея, Джоуи? Тя се оплака в полицията и ни изплаши до смърт. Едва не наехме адвокати. Направих всичко възможно да забравя за случилото се и почти успях. Но вече не пия и разсъждавам трезво. Спомням си съвсем ясно всичко. Ние се възползвахме от Елейн, Джоуи.

Джоуи остави сандвича.

— Може би паметта ти не е толкова добра, колкото предполагаш. Аз самият си спомням едно буйно момиче, което непрестанно пиеше и смъркаше кокаин, но най-много си падаше по безразборния секс. Не сме се възползвали от никого. Или поне аз не съм. Ако искаш да се връщаш към миналото, не ме намесвай.

— Тя изгуби съзнание, Джоуи. Аз първи правих секс с нея. По време на акта осъзнах, че е припаднала. Ти се доближи до канапето и ме попита дали е будна. Сещаш ли се, Джоуи?

— Не.

Някои от нещата му звучаха познато, но Джоуи вече не беше сигурен кое се е случило и кое не. Толкова усърдно се бе опитвал да забрави инцидента, че най-искрено бе шокиран, когато Кайл му разказа за видеозаписа.

— Елейн твърдеше, че сме я изнасилили. Може би е била права.

— Глупости, Бакстър. Нека опресня паметта ти. Двамата с теб спахме с нея в нощта преди инцидента. Очевидно й е харесало, защото въпросната вечер тя отново поиска да го направим. Беше се съгласила още преди да се върнем в апартамента.

Последва дълго мълчание, през което всеки обмисляше какво да каже.

— Смяташ ли да говориш с Елейн? — попита Джоуи.

— Може би. Трябва да предприема нещо, Джоуи. Чувствам се зле заради случилото се.

— Стига, Бакстър. Всички бяхме мъртвопияни. Цялата нощ ми е като в мъгла.

— Едно от чудесата на алкохола. Правим неща, които не помним. Нараняваме другите заради собствения си егоизъм. Когато изтрезнеем, би трябвало поне да се извиним.