Джон Гришам - Изнудването

— Предполагам, че Джоуи ти е казал за Елейн — започна Бакстър.

— Да, разбира се. Идеята не е добра, Бакстър. За разлика от теб познавам закона. Навлизаш в дълбоки води и рискуваш да въвлечеш и нас.

— Но ти не си направил нищо. Защо се тревожиш?

— Представи си следния сценарий — отвърна Кайл и се приведе напред, за да изложи доводите, които бе обмислял с часове. — Срещаш се с Елейн, защото търсиш някакъв вид опрощение, изкупление или както там го наричаш. Извиняваш се на човека, когото някога си наранил. Може би тя ще приеме извинението, ще се прегърнете и ще се разделите приятелски. Но е малко вероятно. По-вероятно е Елейн да не разбере твоето християнско смирение, да не ти даде прошка и по съвет на агресивната си адвокатка да реши, че е по-добре да търси справедливост. Ще поиска отмъщение. Когато преди години подаде оплакване, че са я изнасилили, никой не й обърна внимание. Сега обаче ще й го осигуриш с неловкото си извинение. В момента Елейн се чувства наранена и определено се възприема като жертва. Адвокатката й ще предприеме необходимите действия и нещата ще се задвижат доста бързо. В Питсбърг несъмнено ще се намери прокурор, който няма търпение да види лицето си във вестниците. Като на всички прокурори и на него сигурно му е писнало от дребни престъпления и въоръжени разпри между улични банди. Изведнъж му се предоставя възможност да осъди четири бели момчета от „Дюкейн“, едно от които произхожда от рода Тейт. Не един, а четирима бели подсъдими! Историята ще се разтръби в пресата, ще последват пресконференции и интервюта. Той ще бъде герой, а ние — закоравели престъпници. Разбира се, ще дойде време и за процес, но дотогава ще е изминала една кошмарна година. Не го прави, Бакстър. Ще навредиш на твърде много хора.

— А ако й предложа обезщетение? Сделка само между мен и нея?

— Може и да има ефект. Елейн и адвокатката й несъмнено ще приветстват подобен ход. Но ако й предложиш пари, ще признаеш вината си. Не познаваме добре Елейн, но според Джоуи тя е доста любопитна. Трудно е да предвидим реакцията й. Прекалено рисковано е.

— Няма да се успокоя, докато не говоря с нея, Кайл. Чувствам, че съм я наранил по някакъв начин.

— Знам. В наръчника на „Анонимните алкохолици“ всичко звучи страхотно, но нещата изглеждат различно, когато са замесени други хора. Трябва да забравиш за случилото се.

— Не мисля, че ще успея.

— Държиш се егоистично, Бакстър. Каниш се да направиш нещо, което ще те накара да се чувстваш по-добре. Е, ще е страхотно за теб, но помисли ли за нас? Твоят живот може да придобие повече смисъл, но нашето бъдеще е заложено на карта. Ще извършиш голяма грешка. Остави момичето на мира.

— Мога да се извиня на Елейн и без да признавам, че съм извършил престъпление. Просто ще й кажа, че съм допуснал грешка, и ще поискам прошка.

— Адвокатката й не е глупава, Бакстър. Тя със сигурност ще присъства и най-вероятно ще запише разговора с диктофон или камера.

Кайл отпи от диетичната сода и си спомни за записа на Бени. Ако сега Бакстър видеше как с Джоуи се възползват от безжизнената Елейн, чувството му за вина щеше да го съсипе.

— Длъжен съм да го направя.

— Не, не си — отвърна Кайл и за пръв път повиши глас. Беше изненадан от упоритостта на Бакстър. — Нямаш право да унищожаваш живота ни.

— Няма да унищожа твоя живот, Кайл. Ти не си направил нищо лошо.

„Будна ли е?“ — пита Джоуи. Думите отекват в съдебната зала. Заседателите наблюдават укорително четиримата обвиняеми. Вероятно щяха да оправдаят Кайл и Алън, тъй като нямаше доказателства за тяхното участие. А може би просто щяха да изпратят всички в затвора.

— Аз ще поема цялата вина — каза Бакстър.

— Защо държиш да се забъркаш в такива неприятности? Играеш си с огъня, Бакстър. Събуди се, човече!

— Аз ще поема вината — повтори наследникът на рода Тейт, заел ролята на мъченик. — Вие ще се отървете.

— Не ме чуваш, Бакстър. Ситуацията е много по-сложна, отколкото предполагаш.

Бакстър сви рамене.

— Може и да е така.

— Слушай ме, по дяволите!

— Слушам те, Кайл. Но слушам и Божия глас.

— Е, едва ли мога да се конкурирам…

— Той ме тласка към Елейн. Трябва да потърся прошка. Вярвам, че тя ще ме изслуша, ще ми прости и ще забрави за случилото се.

Бакстър звучеше толкова уверено, че Кайл се отказа от опитите си да го разубеди.

— Изчакай поне месец. Нека нещата се уталожат — предложи Кайл. — Не действай прибързано. С Джоуи и Алън също имаме думата.