Джон Гришам - Изнудването

Портфейлът на Бакстър и часовникът му бяха недокоснати. Полицаите претърсиха джобовете му, но откриха само няколко монети, ключовете от колата и балсам за устни. Лабораторните изследвания показаха, че в кръвта на Бакстър няма следи от алкохол и наркотици, нито по дрехите му или в колата.

Патологът установи, че черният дроб на убития е доста увреден за мъж на двайсет и пет години.

Полицията веднага изключи възможността за обир. Причините бяха очевидни — похитителят не бе взел нищо от жертвата, освен ако тя не бе носила нещо друго. Но защо един въоръжен крадец ще остави непокътнати 513 долара в брой и осем кредитни карти? Не би ли задигнал и поршето, щом му се е отдала такава възможност? Липсваха доказателства и за сексуално престъпление. Може би ставаше въпрос за сблъсък между наркодилъри, но това беше малко вероятно. Подобни престъпления обикновено изглеждаха далеч по-кървави.

След като изключиха възможността за сексуални подбуди, обир и наркотици, следователите взеха да се почесват по главите. Те наблюдаваха как лекарите качват покрития труп в линейката за Питсбърг и разбраха, че са загазили. Привидната случайност на престъплението, използването на заглушител и незабелязаното бягство на извършителя говореха ясно, че си имат работа с професионалисти.

Новината, че един от членовете на известно и богато семейство е загинал по толкова странен и брутален начин, оживи позаспалите медии в Питсбърг. Телевизионни екипи се отправиха към имението на Тейт в Шейдисайд, но бяха посрещнати единствено от охраната. От десетилетия фамилия Тейт отвръщаше на всеки журналистически въпрос с лаконичната реплика „Без коментар“ и този път не бе изключение. Един от семейните адвокати прочете кратко изявление и помоли медиите да проявят уважение в трудния момент. Чичо Уоли за пореден път пое нещата в свои ръце и започна да раздава заповеди.

Кайл седеше на бюрото си и обсъждаше плановете за вечерта с Дейл, когато Джоуи му се обади. Беше петък, към пет следобед. Кайл се бе срещнал с Бакстър във вторник вечерта, след което бе говорил с него няколко часа по-късно. Оттогава не се бяха чували. Кайл и Джоуи смятаха, че Бакстър е потънал вдън земя или просто пренебрегва обажданията им.

— Какво става? — попита Дейл, като забеляза шокираното му изражение.

Но Кайл не отговори. Притиснал телефона до ухото си, той се отдалечи по коридора и подмина рецепцията. Джоуи му разказа всички подробности, които в същия момент се съобщаваха по телевизията. Връзката се разпадна в асансьора и Кайл набра Джоуи, щом излезе от сградата. Тротоарите на Броуд Стрийт гъмжаха от следобедните тълпи. Кайл потъна сред тях. Не носеше палто, което да го предпази от студа. Нямаше представа къде отива.

— Те са го убили — прошепна Кайл накрая.

— Кои?

— Мисля, че знаеш.

— Погребенията траят най-много два часа — заяви Дъг Пекам, вперил очи в Кайл. — Не разбирам защо са ти нужни два свободни дни.

— Церемонията е в Питсбърг. Налага се да взема самолет дотам и обратно. Той беше член на братството, а аз ще нося ковчега. Трябва да се видя със семейството му. Моля те, Дъг.

— И аз съм ходил на погребения!

— На двайсет и пет годишен приятел, застрелян в главата?

— Разбирам, но цели два дни?

— Приеми го като отпуск. Малко лично време. Нямаме ли право на няколко свободни дни в годината?

— Да. Пише го някъде в правилника на фирмата, но никой не ги ползва.

— Тогава аз ще го направя. Уволни ме, ако искаш. Не ми пука.

Двамата въздъхнаха тежко. Накрая Дъг заяви със спокоен глас:

— Добре, добре. Кога е погребението?

— В сряда, два часа.

— Тогава замини утре късно следобед. Очаквам да си тук в четвъртък, пет и половина сутринта. В момента фирмата е като буре с барут, Кайл. Отделянето на Тоби Роланд става все по-неприятно и мащабно, а ние ще понесем последствията.

— Той ми беше съквартирант.

— Съжалявам.

— О, благодаря ти.

Дъг пренебрегна коментара, взе една дебела папка и я стовари пред Кайл.

— Можеш ли да прочетеш това в самолета?

Въпросът прозвуча по-скоро като заповед.

Кайл вдигна документите и стисна зъби, за да не избухне. Разбира се, Дъг, помисли си той. Ще ги прегледам в самолета и по време на церемонията. Ще анализирам проклетите документи, докато спускат Бакстър в гроба, и ще ги прелистя отново на връщане за Ню Йорк. А за всяка минута, посветена на тази папка, ще начисля колосални суми на бедния клиент, който е направил грубата грешка да избере тази отвратителна месомелачка за правните си нужди.