Джон Гришам - Изнудването

— Да тръгваме. Омръзна ми да седим тук.

Двамата тръгнаха на обиколка из Гринич Вилидж.

След половин час Кайл се умори и се прибра вкъщи.

Беше заспал дълбоко, когато мобилният му телефон звънна три часа по-късно. Търсеше го Бакстър.

— Обадих се на Елейн — заяви гордо той. — Събудих я и поговорих с нея няколко минути.

— Идиот такъв — избухна Кайл, преди да успее да овладее нервите си.

— Всъщност мина доста добре.

— Какво й каза?

Кайл отиде в банята и наплиска лицето си.

— Казах й, че случката ме тормози отдавна. Не съм признавал нищо.

Слава богу.

— Тя как реагира?

— Благодари ми и се разплака. Каза, че никой не й вярва. Все още смята, че е била изнасилена. Знаела, че Джоуи и аз сме извършили деянието, а ти и Алън сте наблюдавали всичко.

— Не е вярно.

— Уговорихме се да се срещнем на обяд в Скрантън след два дни. Ще бъдем сами.

— Недей, Бакстър. Моля те. Дълбоко ще съжаляваш.

— Знам какво правя, Кайл. Молих се часове наред. Вярвам, че Господ ще ми помогне да преживея това изпитание. Елейн обеща да не казва на адвокатката си. Човек трябва да има вяра.

— Елейн работи при своята адвокатка. Но тя не го спомена, нали, Бакстър? Разбира се, че не. Ще попаднеш в капан и ще съсипеш живота си.

— Моят живот едва сега започва, стари приятелю. Вяра, Кайл. Имай вяра. Лека нощ — каза Бакстър и изключи телефона си.

На другата сутрин Бакстър хванал самолет за Питсбърг, прибрал колата си от паркинга — порше, което смятал да продаде — и наел стая в един мотел до летището. Извлеченията по кредитната му карта показваха, че е прекарал там две нощи, но така и не успял да се отпише от регистъра на мотела. Данните от мобилния оператор показваха редица пропуснати обаждания и есемеси от Джоуи Бернардо и Кайл Макавой. Бакстър не им бе отговорил. Беше провел два дълги разговора с пастор Мани в Рино и няколко по-кратки със своите родители и брат си в Питсбърг. Две от обажданията бяха до Елейн Кийнан.

В последния ден от живота си Бакстър напуснал Питсбърг преди изгрев-слънце и поел към Скрантън. Очаквали го 480 километра, които трябвало да измине за около пет часа. Според данните от кредитната карта той спрял да зареди гориво на една бензиностанция близо до кръстовището на магистрали 1–79 и 1–80, на час и половина северно от Питсбърг. После продължил на изток по 1–80 и карал два часа, след което пътуването му внезапно приключило. Спрял на една отбивка до малкото градче Сноу Шу, за да отиде до тоалетната. Това се случило около 10:40 ч. в петък, в средата на ноември. Движението по магистралата не било натоварено и в отбивката имало само няколко коли.

Мистър Дуайт Новоски, пенсионер от Дейтън, пътувал за Върмонт със съпругата си, която по време на инцидента била в женската тоалетна. Той намерил тялото на Бакстър малко след стрелбата. Все още бил жив, но огнестрелната рана в главата му се оказала твърде сериозна. Мистър Новоски го открил с разкопчани джинси на пода до писоарите. Плочките били изцапани с кръв и урина. Младият мъж дишал тежко, скимтял и се гърчел като ранено животно. Когато мистър Новоски се натъкнал на ужасяващата сцена, в тоалетната нямало други хора.

Очевидно убиецът последвал Бакстър в тоалетната, огледал се внимателно, за да се увери, че са сами, насочил бързо деветмилиметровата си берета в главата на Бакстър и стрелял веднъж. Използвал заглушител. На мястото липсвали камери за видеонаблюдение.

Полицията на щата Пенсилвания отцепи района. Шест души, сред които мистър и мисис Новоски, бяха разпитани обстойно на местопрестъплението. Един мъж заяви, че е видял някакъв жълт камион да напуска паркинга, но не знаеше колко време е прекарал там. Свидетелите твърдяха, че още четири-пет автомобила са се отдалечили от мястото преди пристигането на полицията. Никой не си спомняше да е видял как Бакстър влиза в мъжката тоалетна, нито пък убиеца, който го е последвал. Една жена от Роуд Айланд заяви, че е забелязала непознат човек пред мъжката тоалетна. След като помисли добре, тя предположи, че е възможно да е бил извършителят. Той просто стоял отпред. Независимо от всичко заподозреният отдавна бе изчезнал, а нейното описание се свеждаше до следното: бял мъж на възраст между трийсет и четирийсет и пет, висок между метър и седемдесет и метър и деветдесет, с тъмно яке от кожа, лен, памук, вълна или друга материя. Балистичният доклад, аутопсията и описанието на жената бяха единствените веществени доказателства по случая.