Джон Гришам - Изнудването

— Да се извиним? Нека ти разкажа една история, Бакстър. Преди няколко седмици случайно попаднах на Елейн. В момента тя живее в Скрантън. Бях там по работа и я засякох в една закусвалня. Опитах се да бъда любезен, но тя ми се нахвърли и ме нарече изнасилвач. Предложих й да се видим като цивилизовани хора няколко часа по-късно. Елейн се появи с адвокатката си, желязна жена, която искрено вярва, че всички мъже са боклуци. Да приемем, че заминеш за Скрантън, за да я откриеш. Като й се извиниш, ще признаеш вината си. Ще й обясниш, че търсиш помирение, защото вече си трезвен и искаш да бъдеш добър човек. Знаеш ли какво ще последва, Бакстър? Обвинения, арести, дела, затвор. И то не само за теб, но и за приятелите ти.

Джоуи спря, за да си поеме въздух. Дойде време да нанесе последния си удар.

— Адвокатката й ми обясни, че в Пенсилвания давността на обвинението в изнасилване е дванайсет години. Срокът още не е изтекъл. Остава ни много време. Ако отидеш при нея с намерението да се извиниш, за да се почувстваш по-добре, ще понесеш всички последствия от действията си. Ще те хвърлят зад решетките, Бакстър.

Джоуи скочи от пейката, прекоси алеята и се изплю във водата. После се върна при Бакстър, но не седна. Приятелят му седеше неподвижно и клатеше глава.

— Елейн искаше да правим секс, Бакстър, и ние просто се отзовахме. Мисля, че преиграваш.

— Трябва да говоря с Елейн.

— В никакъв случай! Няма да се доближаваш до нея, докато четиримата — аз, ти, Кайл и Алън — не обсъдим ситуацията. Нещата могат да загрубеят.

— Ще се обадя на Кайл. Той е най-разумен от всички.

— Така е, но в момента е адски зает в работата. Подложен е на непрестанен стрес.

Джоуи се опита да си представи срещата между двамата приятели — Кайл, който знаеше за записа, и Бакстър, който щеше да потвърди случилото се в най-големи подробности. Същинска катастрофа.

— Ще замина за Ню Йорк.

— Недей.

— Защо не? Искам да се видя с Кайл.

— Добре, но ако говориш с него, трябва да се свържеш и с Алън. Хубаво е да се допиташ до всички, преди да отидеш в Скрантън и да провалиш живота ни. Казвам ти, Бакстър, това момиче иска да ни унищожи, а адвокатката й е способна да го направи.

Отново настъпи мълчание. Накрая Джоуи седна до Бакстър и го потупа по коляното. Изглеждаха като двама стари приятели, които още държаха един на друг.

— Не го прави, Бакстър — помоли го Джоуи с най-голямата решителност, на която беше способен.

В този момент той мислеше единствено как да спаси собствената си кожа. Какво щеше да обясни на Блеър, която беше бременна в петия месец? „Здравей, мила, току-що ми се обадиха по телефона. Викат ме заради някакво обвинение в изнасилване. Може да се окаже сериозно. Сигурно няма да се прибера за вечеря. Казаха ми, че медиите вече са информирани. Гледай ме на четвърти канал. Ще се видим по-късно. Целувам те.“

— Не съм сигурен какво се случи онази нощ, Джоуи — каза Бакстър тихо и отчетливо. — Но знам, че извърших нещо нередно. — Когато се записа в програмата на „Анонимните алкохолици“, чичо ми също направи списък. След като открадна ловната пушка на баща ми, той започна да събира пари, за да му купи нова. Една вечер я донесе вкъщи. Беше голяма изненада. Доколкото си спомням, алкохолиците не могат да поискат прошка, ако по този начин ще навредят на някого. Така ли е?

— Да.

— Ето ти отговора. Ако отидеш при Елейн и й се извиниш, тя и адвокатката й направо ще откачат. Освен мен вероятно ще повлечеш със себе си Кайл и Алън. Не бива да го правиш, защото ще ни навредиш.

— Щом не си сторил нищо нередно, няма за какво да се притесняваш. Но аз смятам да се изправя пред собствените си деяния. Извърших грях.

— Това е лудост, Бакстър. Виж, радвам се, че си скъсал с алкохола и си открил Бога. Гордея се с теб. Бъдещето ти изглежда повече от обещаващо, а ти си готов да хвърлиш всичко на вятъра и да рискуваш двайсет години затвор. Стига глупости! Направо е безумно.

— Тогава как да постъпя?

— Върни се в Рино или отиди на друго отдалечено място. Забрави за случилото се. Живей си живота и ни остави на мира.

Покрай тях минаха двама полицаи. Джоуи се втренчи в белезниците, висящи на колана им.

— Не го прави, Бакстър — заяви той. — Остави нещата да улегнат. Помоли се. Говори със своя свещеник.

— Вече го направих.

— Какво те посъветва?

— Да бъда внимателен.

— Разумен човек. Слушай, в момента преживяваш труден период. Всичко ти се струва объркано. Ти загърби живота в Ел Ей и прочисти организма си от отровата. Направо е страхотно. Наистина се гордея с теб. Но ще сгрешиш, ако действаш прибързано.