Джон Гришам - Изнудването

— Какво?

— В залата има врата, която води към съседно помещение. Тъй като не се затваря добре, онзи нещастник Харви Уейн ми заповяда да наредя папките на пода и да подпра с тях вратата. Изпълних задачата, а на излизане от стаята чух как той казва: „Момчетата от Харвард стават отлични асистенти.“

— Колко кафета си изпил досега?

— В момента съм на второто.

— А аз пия още първото и наистина трябва да приключа тази справка.

— Извинявай. Между другото, виждал ли си Дейл?

— Не. Тръгнах си от офиса във вторник следобед заради погребението. Случило ли се е нещо?

— Преди два дни й възложиха отвратителен проект. Не знам дали изобщо е спала оттогава. Хвърляй й по едно око.

— Добре.

В 8:30 ч. Кайл излезе от сградата с Дъг Пекам и старши адвокат Ноел Бард. Тримата тръгнаха с бърза крачка към някакъв гараж близо до офиса. Когато служителят изкара отвътре модерния ягуар на Бард, Пекам заяви:

— Ти ще шофираш, Кайл. Трябва да стигнем до Фоули Скуеър.

Кайл понечи да възрази, но си замълча. Бард и Пекам седнаха на задната седалка и оставиха Кайл сам отпред.

— Не знам кой е най-краткият маршрут — призна той. Потръпна при мисълта какво би се случило, ако се изгуби и двете големи клечки закъснеят за изслушването в съда.

— Карай по Броуд Стрийт, докато стигнеш до Насо Стрийт. Продължи по нея до Фоули Скуеър — обясни Бард, сякаш редовно пътуваше по този маршрут. — Но внимавай. Това съкровище е чисто ново и ми струваше сто бона. Всъщност е на съпругата ми.

Кайл за пръв път се притесняваше толкова много зад волана. В крайна сметка успя да нагласи огледалото за обратно виждане, след което потъна в уличното движение, оглеждайки се предпазливо във всички посоки. За да влоши още повече ситуацията, Пекам не спираше да говори.

— Кайл, нека обсъдим двама твои колеги. Да почнем с Дарън Бартковски.

Без да поглежда Пекам в огледалото, Кайл отвърна:

— Какво за него?

— Познаваш ли го?

— Разбира се. Познавам всички новаци в „Съдебни процеси“.

— И как ти се струва? Работили ли сте заедно? Кажи ми, Кайл. Как би го оценил?

— Ами Дарън е симпатично момче. Следвахме заедно в Йейл.

— Имах предвид работата му, Кайл.

— Нямам преки наблюдения.

— Говори се, че е лентяй. Бяга от отговорност, закъснява с проектите, мързи го да изчислява изработените си часове.

Сигурно и той ги пресмята като теб, помисли си Кайл, без да откъсва очи от такситата, които го засичаха непрекъснато и нарушаваха всяко едно правило за движение по пътищата.

— Чувал ли си подобни неща за него, Кайл?

— Да — отвърна неохотно той. Беше истина.

Бард реши да довърши окончателно бедния Бартковски.

— Изработил е най-малко часове от всички младши адвокати в отдела.

Обсъждането на колеги си беше истински спорт във фирмата, а съдружниците се държаха не по-малко безобразно от адвокатите. Всеки служител, който пренебрегваше работата или забавяше проектите, веднага си спечелваше репутация на лентяй и не можеше да избяга от нея. Но на повечето лентяи не им пукаше. Работеха по-малко, печелеха наравно с останалите и не рискуваха да бъдат уволнени, освен ако не откраднеха пари от някой клиент или не се забъркаха в секс скандал. Бонусите им бяха малки, но кой ли се нуждаеше от тях при тези огромни заплати? Лентяите можеха да се задържат до шест-седем години в някоя фирма, преди да бъдат информирани, че няма да станат съдружници и е по-добре да напуснат.

— А Джеф Тейбър? — попита Дъг.

— Познавам го добре. Определено не е лентяй.

— Но има репутация на натегач — добави Дъг.

— Да, така е. Той е амбициозен, но не е от хората, които минават през трупове.

— Харесваш ли го, Кайл?

— Да. Тейбър е добро и много умно момче.

— Очевидно не достатъчно — заяви Бард. — Не издържа изпита за правоспособност.

Кайл не каза нищо, а и не беше необходимо, тъй като в същия миг едно такси го засече. Той удари рязко спирачки и натисна продължително клаксона. Шофьорът на таксито размаха разярено юмрук през отвореното стъкло и му показа среден пръст. Спокойно, каза си Кайл.

— Трябва да внимаваш с тези идиоти — подхвърли Дъг.

От задната седалка се чу шумолене на хартия и Кайл предположи, че адвокатите преглеждат важна документация.

— Кой ще води изслушването? Съдия Хенеси или неговият заместник? — обърна се Дъг към Бард.

Кайл остана изолиран от разговора, което беше добре дошло за него. Предпочиташе да се концентрира върху движението, а и не му се искаше да разисква уменията на колегите си.