Джон Гришам - Изнудването

След десет минути по оживените улици Кайл се изпоти и започна да диша учестено.

— На две преки от съдебната зала има паркинг. На пресечката с Чеймбърс Стрийт — обади се точно навреме Бард.

Кайл кимна нервно. Успя да открие паркинга, но всичко беше заето. Този факт предизвика бурна реакция на задната седалка.

Пекам взе инициативата.

— Виж, Кайл, нямаме много време. Просто ни остави пред залата на Фоули Скуеър, обиколи квартала и намери място за паркиране.

— Къде?

Дъг започна да прибира документите в куфарчето си. Бард говореше по телефона.

— Не знам. Където и да е. Ако не намериш свободно място, продължи да обикаляш. Сега спри, за да слезем.

Кайл отби към тротоара, а зад тях се чу клаксон. Двамата адвокати слязоха от колата.

— Просто не спирай да се движиш. Все ще намериш нещо — заяви накрая Пекам.

Бард прекъсна за миг телефонния си разговор и отново го предупреди:

— Внимавай. Колата е на жена ми.

Останал сам, Кайл се отпусна на седалката. Пое на север по Сентър Стрийт и след четири преки зави наляво по Ленард Стрийт, откъдето продължи на запад. Всеки свободен сантиметър от улицата бе зает от коли и мотори. Дори и някъде да се откриеше свободно място, пред Кайл изскачаха безброй пътни знаци, които забраняваха паркирането там. Той никога не бе виждал толкова много предупредителни знаци. Не зърна нито един паркинг, но за сметка на това забеляза няколко полицаи, които обикаляха улиците и слагаха фишове за глоби на предните стъкла на автомобилите. След известно време Кайл зави наляво по Бродуей, където трафикът беше още по-ужасен. Той измина бавно шест преки и зави наляво по Чеймбърс Стрийт. Скоро се озова отново пред съдебната зала, където бе очаквал своя дебют като адвокат, макар и само в качеството си на резерва.

После зави наляво по Сентър Стрийт и продължи по познатия маршрут, докато пак не стигна пред залата. Свикнал да отброява часовете, той погледна часовника си. Втората обиколка му отне седемнайсет минути, без да даде резултат. Кайл видя абсолютно същите знаци, ченгета и бездомници, както и наркодилъра, който седеше на една пейка и говореше по мобилния си телефон.

Мина девет часа, а Пекам все още не се обаждаше. Изслушването бе започнало без присъствието на адвоката Кайл. Шофьорът Кайл обаче работеше усилено. След три обиколки той се отегчи от маршрута и пое по други преки на север и запад. Замисли се дали да не си купи кафе отнякъде, но се отказа, защото се страхуваше да не изцапа скъпата кожена тапицерия на новия ягуар. Чувстваше се удобно на седалката. Колата беше страхотна и определено си заслужаваше цената. Резервоарът бе пълен само до половина и Кайл започна да се притеснява. Шофирането в градска среда гълташе доста гориво. Изслушването, което Кайл пропускаше, беше доста важно и несъмнено изискваше присъствието на куп известни адвокати, които нямаха търпение да изложат позициите си. Заседанието можеше да се проточи дълго. Очевидно всяко законно място за паркиране в Манхатън бе заето. Следвайки инструкциите на Дъг, Кайл се примири с факта, че няма друг избор, освен да изхаби още гориво. Затова започна да се оглежда за бензиностанция. Смяташе да напълни резервоара, да начисли сумата на клиента и да спечели одобрението на Бард.

Щом зареди, Кайл обмисли по какъв друг начин да се подмаже на началството. Едно бързо измиване на колата? Или смяна на маслото? Когато мина покрай съдебната зала за седми или осми път, един уличен продавач на гевреци разпери ръце и подвикна:

— Луд ли си, човече?

Но Кайл не се смути. Все пак реши да пропусне миенето на колата и смяната на маслото. Вече бе привикнал към движението, затова извади телефона си и се обади на Дейл. Тя вдигна на третото позвъняване и прошепна:

— В библиотеката съм.

— Добре ли си?

— Да.

— Чух друго.

Мълчание.

— Не съм спала от две нощи. Чувствам се замаяна.

— Звучиш ужасно.

— Къде си?

— В момента се движа по Ленард Стрийт. Карам новия ягуар на съпругата на Ноел Бард. Какво смяташе, че правя?

— Съжалявам, че попитах. Как мина погребението?

— Отвратително. Хайде да излезем довечера. Имам нужда да поговоря с някого.

— Смятам да се прибера вкъщи и да се наспя.

— Имаш нужда от храна. Ще взема китайско, ще пийнем по чаша вино и ще заспим заедно. Никакъв секс. Правили сме го и преди.

— Ще си помисля. Трябва да изчезвам. Чао.

— Ще успееш ли с проекта?

— Съмнявам се.

В единайсет часа Кайл констатира със задоволство, че ще начисли на клиента осемстотин долара за обикалянето из града. После се засмя на себе си. Вече два часа главният редактор на „Правен журнал“ в Йейл въртеше волана, правеше безупречни завои, оглеждаше обстановката и избягваше такситата. Така ли протичаше ежедневието на един скъпоплатен адвокат от Уолстрийт?