Джон Гришам - Изнудването

— Какво стана с наркотиците?

— Забравих за тях. Силата на Светия Дух е далеч по-могъща от човешките желания. Виждал съм хиляди зависими, които правят всичко възможно да се откажат — подлагат се на лечение в клиники, търсят помощ от държавни институции, психиатри и лекари, купуват си скъпи заместители. Когато е зависим, човек е безсилен пред алкохола и наркотиците. Друг е изворът на силата. За мен тя се крие в мощта на Светия Дух.

— В момента не се чувствам твърде силен.

— Защото не си. Погледни се само. Няколко часа след като напусна клиниката, се озова в пропаднало казино. Това си е направо нов рекорд, Бакстър.

— Не исках да отида в бара.

— Разбира се. Но все пак го направи.

— Защо? — Гласът му прозвуча немощно.

— Защото не успя да кажеш „не“.

Бакстър избърса сълзите от лицето си.

— Не желая да се връщам в Ел Ей.

— Не го прави, синко.

— Ще ми помогнеш ли? Много съм уплашен и объркан.

— Да се помолим заедно, Бакстър.

— Ще опитам.

Шест месеца след като спорът между „Трайлон“ и „Бартин“ доби публичност със завеждането на съдебния иск, враждуващите страни заеха места на бойното поле. И двете фирми подаваха безкрайни молби, но за момента никой не успяваше да наклони везните в своя полза. Оспорваха крайни срокове, графици, възражения, доказателства и правото на достъп до различни документи.

Цял екип адвокати работеше по случая, който се придвижваше мудно напред. Беше твърде рано изобщо да се говори за процес. При положение че „Трайлон“ плащаше пет и половина милиона долара месечно на „Скъли и Пършинг“, адвокатската фирма нямаше интерес от бърз изход на делото.

„Бартин Дайнамикс“ също отделяше колосални суми за професионалната защита, подготвяна от безскрупулните адвокати в „Ейджий, Поу и Епс“. Компанията зачисли четирийсет адвокати към делото и подобно на „Скъли“ разполагаше с толкова резерви, че можеше да увеличи техния брой във всеки един момент.

Най-болезненият въпрос в съдебния спор не изненада враждуващите адвокати. След като станало ясно, че сливането на „Трайлон“ и „Бартин“ няма да просъществува дълго, и смесеното дружество се разпаднало, се разразила същинска битка за документацията. При проектирането на свръхзвуковия бомбардировач Б-10 били създадени стотици хиляди, ако не и милиони документи. Инженерите в „Трайлон“ откраднали всичко, до което успели да се доберат. Колегите им от „Бартин“ последвали примера им. Софтуерът се разпилял на различни места, а част от него бил унищожен. Хардуерът, контролиран от едната компания, изведнъж се озовал в ръцете на другата. Хиляди секретни документи изчезнали. Огромни количества останали скрити. При цялата тази бъркотия двете компании си отправили взаимни обвинения в лъжи, шпионаж и кражба. Когато нещата се поуспокоили, никой не знаел с какво разполага конкурентната фирма.

Заради свръхчувствителния характер на проекта Пентагонът наблюдавал с безпокойство ожесточения конфликт между двете компании. Военните и няколко разузнавателни агенции положили неимоверни усилия да потушат скандала, но в крайна сметка претърпели неуспех. Сега битката се водеше от адвокати и съдии.

Основната задача на Уилсън Ръш и неговия екип в „Скъли и Пършинг“ беше да съберат, подредят и копират всички документи, притежавани от „Трайлон“. За тази цел те наеха един склад в Уилмингтън, щата Северна Каролина. Намираше се на километър и половина от експерименталната база на „Трайлон“, където бе извършена по-голяма част от проектирането на Б-10. След като се споразумя за помещението, фирмата направи основен ремонт и го изолира против пожар, силни ветрове и наводнения. Всички прозорци бяха свалени и зазидани. Охранителна фирма от Вашингтон монтира двайсет камери за видеонаблюдение. После оборудва четирите големи врати с инфрачервена алармена система и метални детектори. Въоръжена охрана пазеше празния склад дълго преди документите да пристигнат.

Те бяха транспортирани с камиони при строги мерки за сигурност. В продължение на две седмици през септември бяха извършени десетки доставки. Складът, наричан шеговито Форт Ръш, се оживи, когато тоновете хартия бяха прилежно подредени в бели картонени кутии. Документацията трябваше да бъде организирана според система, известна единствено на адвокатите в Ню Йорк.

Всички договори за ремонта, охранителните услуги и транспорта носеха подписа на Уилсън Ръш. Документите получиха обозначението „Защитен адвокатски материал“ и така подлежаха на специални правила за конфиденциалност.