Джон Гришам - Изнудването

Ако изпия бирата сега и нещата се влошат, винаги мога да се върна в клиниката, помисли си Бакстър. След два провала ще се уверя, че е необходимо пълно въздържание. Точно както Кийф. Но сега наистина искам да изпия бирата.

Той обви чашата с ръце, надигна я бавно и вдиша аромата. Усмихна се, когато студеното стъкло докосна устните му. Първата глътка „Невада Пейл Ейл“ беше най-прекрасното нещо, което някога бе опитвал. Наслади се на вкуса със затворени очи и спокойно лице.

В следващия миг някой се провикна зад гърба му:

— Ето къде си бил, Бакстър!

Бакстър едва не се задави. Обърна се рязко и видя Мани, който не изглеждаше особено доволен.

— Какво правиш? — попита той и сложи тежката си ръка върху рамото на Бакстър, готов да раздава правосъдие.

Бакстър не знаеше какво прави. Пиеше бира, което определено не му беше позволено, но в момента се чувстваше толкова ужасен, че не можеше да отговори. Мани внимателно взе чашата и я плъзна по барплота.

— Махни я оттук — извика той на бармана и седна до Бакстър, като приближи лицето си до неговото. — Слушай, синко — започна любезно той. — Не мога да те накарам да си тръгнеш оттук. Всичко зависи от теб. Но ако искаш да ти помогна, просто ми кажи. Ще се върнем заедно в църквата и ще поговорим на чаша кафе.

Раменете на Бакстър увиснаха и лицето му помръкна. Бирата продължаваше да дразни вкусовите му рецептори.

— Това може да се окаже най-важното решение в живота ти — продължи Мани. — Точно в този миг. Остани или ела с мен. Ако избереш първото, ще умреш до пет години. Ако не, просто ми кажи и ще си тръгнем заедно.

Бакстър затвори очи и отвърна:

— Чувствам се толкова слаб.

— Така е, но аз съм по-силен. Позволи ми да те отведа оттук.

— Добре.

Мани буквално го вдигна от стола и сложи едрата си ръка на раменете му. Двамата бавно минаха покрай ротативките и празните рулетки. Стигнаха до изхода, когато Мани видя, че Бакстър плаче. Той се усмихна. Всеки зависим трябва да достигне дъното, преди да изплува на повърхността.

Кабинетът на пастора беше огромно разхвърляно помещение близо до олтара. Секретарката, съпруга на Мани, им донесе кана силно кафе и две чаши. Бакстър се разположи на старо кожено канапе и отпи припряно, сякаш искаше да отмие вкуса на бирата. Сълзите му бяха изчезнали. Поне засега.

Мани седна до него на един дървен люлеещ стол. Докато говореше, се поклащаше леко напред-назад.

— Излежах двете си присъди в Калифорния — започна той. — Втория път станах част от една банда вътре. Вършехме повече бели, отколкото на улицата. Веднъж погрешка се отдалечих от нашата територия. Противниковата банда ме нападна. Събудих се в болницата на затвора със счупени кости и прободни рани. Черепът ми беше пукнат. Изпитвах ужасна болка. Искаше ми се да умра. Беше ми омръзнало от жалкия живот, който водех. Мразех себе си. Съзнавах, че ако оцелея и някой ден изляза на свобода, отново ще свърша на улицата. Там, където съм отраснал, човек или отива в затвора, или умира млад. Звучи доста различно от твоето родно място, нали?

Бакстър сви рамене.

— В много отношения е така, в други не. В живота ми всичко се въртеше около моята личност. Както и в твоя. И аз обичах непозволените неща. Удоволствие, егоизъм, гордост — такъв беше моят живот. Предполагам, че знаеш за какво говоря.

— О, да — отвърна Бакстър.

— Всичко това е грях, който води до един и същ трагичен край — страдание, болка, разрушение и смърт. Ето накъде си се запътил, синко. Май нямаш търпение да стигнеш там.

Бакстър кимна едва доловимо.

— Какво се случи после?

— Имах късмет и оживях. Не след дълго се запознах с един затворник, закоравял престъпник, който нямаше шансове да излезе на свобода. Беше най-симпатичният и щастлив човек, когото някога съм срещал. Нямаше грижи и се наслаждаваше на всеки миг от живота си. А все пак бе прекарал петнайсет години зад решетките, и то при много строг режим. Той бе отворил сърцето си за Господ по време на една църковна проповед в затвора. Каза ми, че ще се моли за мен, както и за другите лоши момчета. Една вечер ме покани на религиозно четене. Другите затворници разказваха истории и възхваляваха Господ за неговата милост, любов, сила и обещание за вечно избавление. Представи си как група закоравели престъпници, заключени на такова ужасно място, пеят църковни псалми. Доста силен момент. Осъзнах, че търся именно това. Нуждаех се от прошка, защото бях извършил много грехове в миналото. Нуждаех се от мир, защото цял живот враждувах. Нуждаех се от любов, защото мразех всички. Нуждаех се от сила, защото дълбоко в себе си усещах слабост. Нуждаех се от щастие, защото отдавна се чувствах нещастен. Всички се помолихме заедно. Аз и лошите момчета, които приличаха на малки агънца. Признах пред моя Бог, че съм грешник и търся избавление в Христовата вяра. Животът ми се преобърна само за миг, Бакстър. Промяната беше толкова всеобхватна, че още не мога да повярвам. Светият Дух проникна в душата ми и старият Мани Лусера си отиде. Роди се нов човек, който намери прошка за предишните си деяния.