Джон Гришам - Изнудването

Мистър Ръш избра десет от най-умните и надеждни адвокати от своя екип. Злощастните служители бяха изпратени във Форт Ръш — дълъг, мрачен хангар с излъскан бетонен под и натрапчива миризма. В средата се издигаше планина от кутии. По протежение на стените бяха наредени сгъваеми маси, а зад тях се виждаха десет огромни копирни машини, от които излизаха снопове кабели. Машините, разбира се, бяха последна дума на техниката и можеха да сканират, сортират и дори да защипват документите.

Тъй като се намираха далеч от офиса в Ню Йорк, адвокатите имаха право да носят джинси и маратонки. Освен това им бяха обещани големи бонуси и компенсации. Нищо обаче не бе в състояние да компенсира досадата от цялото копиране и сканиране на милиони документи. И то в Уилмингтън! Повечето служители имаха семейства, но четирима вече бяха разведени. Навярно Форт Ръш щеше да доведе до още брачни проблеми.

Адвокатите се заеха с неприятната задача под прякото ръководство на мистър Ръш. Трябваше да копират всеки документ по два пъти и да го сканират за дигиталния архив на фирмата. Операцията щеше да приключи след няколко седмици. Тогава адвокатите от „Скъли и Пършинг“ можеха да влизат в архива със специална парола и да открият всеки един документ за броени секунди. Софтуерът бе програмиран от компютърните специалисти на фирмата, които твърдяха, че е напълно защитен.

За да подчертае важността на привидно безсмислената им работа, мистър Ръш остана с адвокатите цели три дни и им помогна да разопаковат, сортират, сканират, копират и опаковат наново документите. Когато си тръгна, други двама съдружници от отдела поеха неговите задължения. Подобни рутинни задачи обикновено се възлагаха на външни фирми, а изпълнението им се следеше от помощен вътрешен екип, но в случая това бе твърде рисковано. Документите трябваше да бъдат поверени на истински адвокати, които ценяха тяхната стойност. Въпросните служители, които обслужваха копирните машини, получаваха около четиристотин хиляди долара годишно. Повечето бяха завършили поне една специалност в университет от Бръшляновата лига. По време на следването си те едва ли бяха предполагали, че някой ден ще се занимават с копиране на документи, но след четири-пет години в „Скъли и Пършинг“ нищо не можеше да ги изненада.

Адвокатите започнаха да се редуват след края на първата седмица. Осем дни в склада, четири дни в Ню Йорк и после обратно в Уилмингтън. Задачите бяха разпределени между общо петнайсет юристи, които нямаха право да обсъждат с никого работата си във Форт Ръш. Конфиденциалността беше от огромно значение.

Първата фаза от проекта отне шест седмици. Повече от два милиона документи бяха копирани, сортирани и добавени към архива. Адвокатите от Форт Ръш се върнаха в Ню Йорк с чартърен полет.

Дотогава Бени вече знаеше точното местоположение на склада. Беше наясно и с охранителните мерки, но те не представляваха особен интерес за него. Бени търсеше достъп до дигиталния архив и единствено неговият шпионин можеше да му го осигури.

Срещу допълнително заплащане от хиляда долара детективската фирма в Питсбърг наблюдава Елейн Кийнан достатъчно дълго, за да установи навиците й. Обикновено тя обядваше с колеги в една закусвалня, недалеч от отдел „Паркове и озеленяване“, където работеше.

Срещата трябваше да изглежда случайна. Това нямаше как да се случи в лесбийския бар, където Елейн често ходеше със съквартирантката си. А и Джоуи не знаеше изобщо как ще реагира тя. Двамата бяха правили неангажиращ секс преди повече от пет години и той не я познаваше добре. Елейн беше от момичетата, които постоянно висяха в къщата на „Бета“, а Джоуи правеше всичко възможно да ги забрави.

Детективската фирма му предостави три цветни снимки. Той ги разглежда в продължение на часове, но се съмняваше, че някога е срещал въпросното момиче. Кайл също ги видя и го увери в противното.

Сега Елейн беше на двайсет и три. Черната й коса бе боядисана в тъмночервено и подстригана късо. Тя не носеше грим или червило. Единственото, което биеше на очи, бяха двете еднакви татуировки на ръцете й. Явно не държеше особено на външния си вид. Някъде под самоуверената маска се криеше симпатична млада жена, но в излъчването й липсваше сексапил.

Джоуи преглътна тежко, наруга Кайл за пореден път и влезе в закусвалнята. Нареди се на опашката зад Елейн и когато хората се придвижиха напред, леко се блъсна в нея.