Джон Гришам - Изнудването

— Ти ме изнасили, Джоуи. Много добре знаеш.

— Никой не те е изнасилил, Елейн. Ти прави секс с мен, Бакстър и повечето момчета от „Бета“. Но всичко ставаше с твое съгласие.

Елейн затвори очи и се разтресе, сякаш по тялото й преминаха тръпки.

— Защо според вас изобщо се нуждае от адвокат? — попита Джоуи.

— Страдала е много — отвърна мис Чиз.

— Не знам колко е страдала, но мога да ви уверя, че в „Дюкейн“ не се е измъчвала особено. Беше твърде заета с алкохола, наркотиците и секса. Познавам доста хора, които могат да опреснят паметта й. Съветвам ви да опознаете клиентката си, преди да повдигнете фалшиви обвинения. В миналото Елейн се държеше доста необуздано.

— Млъкни! — изръмжа Елейн.

— Споменахте, че искате да й се извините — заяви адвокатката.

— Да. Елейн, съжалявам за това недоразумение, каквото и да го е породило. Но и ти трябва да се извиниш, тъй като ни обвини в престъпление, което не сме извършили. Всъщност съжалявам, че изобщо дойдох. — Той скочи от мястото си. — Не беше добра идея. Довиждане.

Джоуи излезе бързо от закусвалнята, качи се в колата и напусна Скрантън. На връщане към Питсбърг, в редките моменти, когато не проклинаше Кайл Макавой, той чуваше гласа на Елейн. „Ти ме изнасили, Джоуи.“ Думите й звучаха болезнено и непоколебимо. Ако преди пет години и половина не е била сигурна какво точно се е случило в техния апартамент, в момента определено не изпитваше съмнения.

Джоуи не бе изнасилил никого. Инициираният от Елейн секс се бе превърнал в нещо много по-различно. Поне в нейните представи.

Ако едно момиче се съгласи да прави секс, може ли да промени мнението си по време на самия акт? А ако загуби съзнание? Възможно ли е впоследствие да твърди, че е променила мнението си? Джоуи се измъчваше от тези сложни въпроси, докато шофираше.

„Ти ме изнасили, Джоуи.“

Думите й звучаха толкова убедително, че Джоуи за пръв път изпита съмнения. Дали с Бакстър наистина не се бяха възползвали от нея?

Четири дни по-късно Кайл се отби в стаята за разпределяне на пощата в „Скъли и Пършинг“, за да вземе писмото от Джоуи. В него се съдържаше подробно описание на срещата, което включваше дори избора им на сандвичи и външния вид на Елейн. След представяне на фактите Джоуи излагаше своите наблюдения:

„Е. К. определено смята, че е била изнасилена от Дж. Б. и Б. Т. и «може би» от К. М. Изглежда ранима, емоционално лабилна и изтормозена, но същевременно излъчва самодоволство. Избрала е подходяща адвокатка — безскрупулна жена, която й вярва безрезервно и не би се поколебала да ни преследва по съдебен път, ако открие необходимите доказателства. Вече е сложила пръст на спусъка. Ако записът наистина е толкова компрометиращ, колкото твърдиш, тези хора за нищо на света не бива да научат за него. Елейн и адвокатката й приличат на две отровни змии, готови да нанесат смъртоносен удар.“

Джоуи завършваше писмото така:

„Не съм сигурен какво ще ми възложиш оттук нататък, но предпочитам да не се доближавам повече до Елейн. Не желая да ме наричат изнасилвач. Цялата среща беше отвратителна, а и се наложи да излъжа Блеър, за да предприема пътуването. Купил съм два билета за футболната среща между «Питсбърг Стийлърс» и «Ню Йорк Джайънтс» на 26 октомври. Да ти го съобщя ли по телефона, за да не оставяме впечатлението, че се крием? Наистина е добре да отидем на мача, за да обмислим следващия си ход.

Кайл прочете писмото в главната библиотека, като се скри между рафтовете със стари юридически томове. Най-големите му страхове се потвърдиха, но той нямаше време да размишлява върху това. Внимателно скъса листовете на стотици парченца и на излизане ги хвърли в кошчето. Беше инструктирал Джоуи да унищожава всяка писмена кореспонденция.

Най-близкият хотел до апартамента му беше „Челси Гардън“, който се намираше на петнайсет минути ходене пеш. В единайсет часа същата вечер Кайл тръгна по Седмо Авеню, за да потърси хотела. Ако не се чувстваше толкова изтощен, навярно щеше да се наслади на прохладната есенна нощ, покритите с листа тротоари и оживените улици. Но Кайл усещаше единствено умора. Можеше да се концентрира само върху едно нещо, а често дори това не му се удаваше.

Бени го чакаше от два часа в един апартамент на третия етаж, тъй като неговият агент не успя да се откъсне от офиса по-рано. Но той нямаше нищо против. Мястото на агента беше в офиса. Колкото повече време прекарваше там, толкова по-бързо Бени щеше да се добере до целта си.