Джон Гришам - Изнудването

— Това е Найджъл — представи го Бени. — Ще те запознае с някои технически подробности.

Найджъл се приближи и му подаде ръка.

— Приятно ми е — заяви той с весел британски маниер. Отиде до статива и монтира друго табло.

Съседната стая беше с размери три на три метра. Кайл надзърна вътре през отворената врата. Найджъл бе подслушвал целия им разговор.

— „Скъли и Пършинг“ ползва юридически софтуер, наречен „Правен помощник“ — започна енергично той.

Движенията му бяха бързи и премерени. Найджъл приличаше на англичанин, но говореше със странен акцент. Изглеждаше на около четирийсет. Беше висок близо метър и осемдесет, тежеше към седемдесет килограма. Имаше къса прошарена коса, кафяви очи и тънки устни. Не притежаваше отличителни белези, но скулите му бяха леко повдигнати. Не носеше очила.

— Какво знаеш за „Правен помощник“? — поинтересува се Найджъл.

— Основните неща. Ползвал съм програмата няколко пъти. — Кайл все още бе смаян от неочакваната поява на Найджъл. — Най-обикновен правен софтуер. Всички документи по дадено дело се сканират в дигитален архив, до който имат достъп адвокатите. Намирането на документи става адски бързо. Търсенето се извършва по ключови думи, фрази, термини и така нататък. Предполагам, че всичко това ти е известно.

— Да.

— Програмата е защитена според най-модерните стандарти. Като всички големи адвокатски компании „Скъли“ ползва друга, по-сигурна система за секретните си документи и дела. Казва се „Адвокат“. Позната ли ти е?

— Не.

— Нищо чудно. Не вдигат много шум около нея. Прилича доста на „Правен помощник“, но е с по-висока защита. Отваряй си очите за нея.

Кайл кимна, сякаш се съгласи да изпълни заповедта.

От ужасната февруарска вечер след баскетболния мач, когато мнимите федерални агенти го бяха пресрещнали на студените улици в Ню Хейвън, Кайл се бе срещал само с Бени Райт. Или както там се казваше. Беше приел безрезервно, че именно Бени е единственото лице на операцията. Със сигурност съществуваха и други. Все пак Кайл вече познаваше преследвачите, които го наблюдаваха ден и нощ. Но въпреки това не бе очаквал, че ще се запознае с още един мъж с фалшива самоличност.

Защо изобщо трябваше да се среща с него? Бени определено можеше да изнесе скромната презентация на Найджъл.

— Ето че стигнахме до делото „Трайлон“ — каза напевно Найджъл. — Случаят е съвсем отделен, много по-сложен и по-добре защитен. За него адвокатите използват различен софтуер. Вероятно е разработен специално за случая. Документите са заключени в строго охраняван склад. Но ние успяхме да разберем някои неща.

Той спря за миг и изчака доволната усмивка на Бени. Много сме хитри, нали?

— Знаем, че програмата има кодово название „Звук“. Идва от свръхзвуковия бомбардировач Б-10. Не е особено оригинално, ако питаш мен. Но ти и бездруго не ме питаш. Ха-ха. Не можеш да влезеш в програмата от малкия лаптоп, който ти дадоха още първия ден. Не съществува лаптоп, от който може да се влезе в нея. — Найджъл мина от другата страна на статива. — На осемнайсетия етаж в офиса на „Скъли“ се намира секретно помещение, оборудвано със сложна охранителна система. Вътре има няколко настолни компютъра, последен писък на техниката. В тях ще намериш програмата „Звук“. Кодовете за достъп се сменят всяка седмица, а паролите — веднъж или два пъти дневно. Трябва да притежаваш специално потребителско име, за да ползваш софтуера. Ако не излезеш от програмата по точно определен начин, ще те хванат веднага и най-вероятно ще изхвърчиш от фирмата.

Дано изхвърча, помисли си Кайл.

— „Звук“ е подобрена версия на „Адвокат“, така че ще е добре да се запознаеш с другия софтуер при първа възможност.

Умирам от нетърпение, помисли си Кайл.

Въпреки шока и умората той постепенно осъзна, че е на път да премине границата, и то по неочакван за него начин. Най-големият му кошмар до момента беше да открадне фирмени тайни от „Скъли и Пършинг“ и подобно на Юда да ги предостави на Бени срещу трийсет сребърника. Сега обаче научаваше фирмени тайни от външен източник. Все още не бе откраднал нищо, но съзнаваше, че не бива да знае за „Звук“ и тайното помещение на осемнайсетия етаж. Може да не бе нарушил закона, но определено му се струваше нередно.

— Това е всичко засега — каза Бени. — Изглеждаш уморен. Почини си.

— О, благодаря ти.

Кайл излезе на Седмо Авеню и погледна часовника си. Наближаваше полунощ.