Джон Гришам - Изнудването

— Извинете — каза припряно той и се усмихна изкуствено.

Елейн отвърна на усмивката, но не продума. Джоуи пристъпи към нея и добави:

— Хей, случайно да си учила в „Дюкейн“ преди няколко години?

Двамата й колеги се обърнаха, но не проявиха интерес.

— За кратко — отвърна тя и го изгледа внимателно.

Той щракна с пръсти, сякаш се опитваше да си спомни нещо.

— Казваш се Елейн, нали? Не мога да се сетя как ти е фамилията.

— Да. А ти кой си?

— Джоуи Бернардо. Членувах в „Бета“.

На лицето й се изписа ужас. Тя заби очи в пода и замръзна на място, неспособна да каже нищо. Изглеждаше готова да избухне. После пристъпи една крачка напред заедно с останалите хора от опашката. Елейн обърна гръб на мъжа, който някога я бе изнасилил и се бе отървал напълно безнаказано, макар че бе извършил престъпление. Джоуи я наблюдаваше с крайчеца на окото си. Почувства се неловко. Елейн очевидно се страхуваше от него, което едва ли бе изненадващо, при положение че приемаше себе си за жертва, а него — за изнасилвач. Освен това Джоуи се смути от близостта на човек, с когото някога бе имал интимни отношения, независимо от техния неангажиращ характер.

Тя се обърна леко към него и изсъска:

— Какво правиш тук?

— Същото като теб. Ще обядвам.

— Би ли си тръгнал?

Гласът й прозвуча едва доловимо, но един от колегите й се обърна и изгледа Джоуи.

— Не. Смятам да си купя сандвич.

Двамата поръчаха, без повече да си говорят, и се придвижиха към касата. Елейн се отдалечи бързо и седна при колегите си. Джоуи обядва сам на малка маса до входната врата. Предварително бе подготвил бележка, на която пишеше: „Елейн, искам да поговорим за случилото се. Моля те, обади ми се на мобилния телефон. Номерът е 412-866-0940. Ще бъда в Скрантън до девет утре сутринта. Джоуи Бернардо“.

Той остави подноса на плота, приближи се до нейната маса и й подаде безмълвно листчето. После изчезна.

Елейн се обади два часа по-късно.

Според уговорката Джоуи се върна в закусвалнята в пет следобед. Откри Елейн на същата маса, но този път до нея седеше адвокатката й. Поздравиха се резервирано и Джоуи зае място срещу тях. В гърлото му бе заседнала буца. Идеше му да убие Кайл Макавой. Къде, по дяволите, се намираше приятелят му в момента? Нали той беше юристът?

Адвокатката на Елейн беше привлекателна жена на средна възраст. Всичко по нея беше черно — костюмът, едрият коралов гердан, ботушите, гримът и най-вече настроението й. Тази жена минаваше през трупове. Визитната картичка, която подаде на Джоуи, я представяше като адвокат Мишлен „Майк“ Чиз. Тя започна разговора с делови тон.

— Мистър Бернардо, първият ми въпрос е какво правите тук.

— Колко въпроси сте си подготвили? — отвърна Джоуи по типичния си арогантен начин.

Неговият псевдоадвокат и потенциален съобвиняем Кайл Макавой го бе уверил многократно, че случайната среща с Елейн Кийнан няма да доведе до опасни последствия. Ако искаше да повдигне обвинения срещу тях, щеше да го е направила отдавна. Все пак от инцидента бяха минали пет години и половина.

— Мистър Бернардо, може ли да ви наричам Джоуи?

Тъй като тя едва ли щеше да му позволи да я нарича Майк, Джоуи веднага отказа.

— Добре, мистър Бернардо. Ще ви задам няколко въпроса. От известно време представлявам мис Кийнан. Тя работи почасово в моята кантора и се справя отлично. Познавам добре личната й история. Бихте ли ми казали какво правите тук?

— Първо, не съм длъжен да ви обяснявам каквото и да било. Но ще опитам да се държа любезно. Поне в следващите шейсет секунди. Работя в една брокерска фирма в Питсбърг и няколко наши клиенти са от Скрантън. Дойдох, за да се срещна с тях. Днес около обяд огладнях и избрах този четиризвезден ресторант, за да хапна нещо. Влязох вътре и случайно забелязах мис Кийнан. Поздравих я и й предложих да поговорим, но тя ме нападна. А в момента отговарям на въпросите на адвокатката й. Защо изобщо я повика, Елейн?

— Ти ме изнасили, Джоуи — отвърна Елейн. — Заедно с Бакстър Тейт и може би Кайл Макавой.

Тя замлъкна, а очите й се насълзиха. Започна да диша тежко и като че ли щеше да му се нахвърли всеки момент.

— Може би да, може би не. Така и не уточни версията си.

— Защо пожелахте да говорите с моята клиентка? — попита мис Чиз.

— Защото цялата случка беше едно недоразумение. Просто исках да й се извиня. След като подаде оплакване, Елейн изчезна. Полицията разследва случая, но не откри нищо, тъй като нямаше изнасилване.