Джон Гришам - Изнудването

— Много добре знаеш, че не съм изнасилил никого.

— Може би.

— Друг запис ли ще ми покажеш, Бени? Отново ли си се ровил в мръсотията, за да издириш поредната си жертва?

— Не, този път няма запис, а само писмени показания. Мистър Мийд не изнасилва жени, а ги пребива. Преди десет години в колежа имал приятелка, която често ходела насинена. Една нощ той я закарал в болница. Когато лекарите повикали полиция, нещата се изяснили. Ченгетата арестували мистър Мийд и срещу него били повдигнати обвинения. Въпросът бил уреден с парично споразумение, а момичето се отказало от съдебен процес. Така случаят приключил. Мийд се отървал, но вече имал криминално досие. Той обаче решил да скрие тази подробност, когато кандидатствал право в университета в Мичиган, както и на интервюто в „Скъли и Пършинг“. Щом шефовете му разберат, ще го уволнят веднага.

— Много се радвам за теб, Бени. Знам колко обичаш подобни истории. Давай. Унищожи го.

— Всеки човек има тайни, Кайл. Мога да съсипя, когото поискам.

— Страшен си.

Кайл затръшна вратата и напусна хотела.

В събота на обяд от сградата на „Скъли и Пършинг“ потеглиха три автобуса. В тях бяха всички сто и трима новопостъпили адвокати. Вътре се предлагаха напитки и леки закуски. Алкохолът се консумираше бързо и в големи количества. Три часа по-късно пристигнаха в яхтения клуб в Хамптън. Първото парти се състоя под огромна тента до плажа Монток. Вечерята бе сервирана на открито в хотелския комплекс. Второто и последно парти се проведе във вилата на един от наследниците на рода Скъли. До басейна свиреше реге група.

„Почивката“ бе организирана, за да разтопи леда и да предразположи новодошлите във фирмата. Много от съдружниците присъстваха на партито и се напиха наравно с младши адвокатите. Нощта продължи дълго и на другата сутринта не всички бяха в добра кондиция. След късна закуска и солидни количества кафе присъстващите се събраха в един малък салон, за да чуят поучителните истории на по-възрастните адвокати. Няколко пенсионирани съдружници, същински легенди във фирмата, разказаха стари случки, придружени с шеги и ценни съвети. После всеки можеше да зададе въпроси.

След ветераните думата взеха няколко съдружници с доста разнороден произход — чернокож мъж, бяла жена, латиноамериканец и кореец. Говориха за политиката на толерантност, равноправието между служителите и т.н.

По-късно през деня адвокатите ядоха раци и стриди на един частен плаж, след което се качиха обратно на автобусите за Манхатън. Пристигнаха по тъмно и уморените младежи се прибраха вкъщи за кратък сън.

Съвсем скоро те щяха да преосмислят представата си за умора.

Всякаква надежда за смислена работа се изпари в 7:30 ч. в понеделник, когато дванайсетте нови служители в „Съдебни процеси“ потънаха в дебрите на отдел „Документация“. Още като първокурсник Кайл бе чувал ужасяващи истории за млади и амбициозни адвокати, които биват изпращани в мрачни подземия, за да изчитат купища стари книжа. Въпреки че бе очаквал подобно наказание през първата си година във фирмата, той не се чувстваше готов. Двамата с Дейл, която с всеки изминал ден изглеждаше по-ослепителна, но също толкова резервирана, бяха зачислени към съдебно дело на клиент, изложен на непрестанни нападки във финансовата преса.

Новата им шефка за момента, старша адвокатка на име Карлийн, ги повика в своя кабинет, за да ги запознае със случая. Те щяха да прекарат следващите няколко дни в преглеждане на важна документация и да работят поне по осем часа дневно срещу хонорар от 300 долара на час. Тарифата нямаше да се промени до ноември, когато се очакваха резултатите от изпита им. В случай че го бяха издържали, хонорарът им щеше да скочи на 400 долара.

Никой не спомена какви ще бъдат последствията от евентуалния провал на изпита. Деветдесет и два процента от миналогодишните новаци в „Скъли и Пършинг“ се бяха справили добре. Ето защо се предполагаше, че и сега няма да има неприятни изненади.

Фирмата очакваше от тях да работят най-малко по осем часа дневно, поне засега. С почивките за обяд и кафе работният ден се удължаваше до десет часа. Щяха да започват не по-късно от осем сутринта. Никой нямаше да посмее да си тръгне преди седем.

Карлийн изтъкна, че предишната година е изработила 2400 часа. Беше във фирмата от пет години и приличаше на типична кариеристка. Със сигурност щеше да стане съдружник. Кайл огледа удобния й кабинет и видя на стената диплома от Колумбийския университет. До нея висеше снимка на Карлийн, възседнала кон. Никакви следи от съпруг, партньор или деца.