Тя предупреди Кайл и Дейл, че един от съдружниците може да ги потърси за спешен проект. После призна, че работата в отдел „Документация“ не е особено интересна, но е сигурно място за новопостъпилите адвокати.
— Винаги можете да намерите работа там — заяви Карлийн. — Минимумът е осем часа. Не съществува максимум.
Прекрасно, помисли си Кайл. Ако поради някаква причина десетчасовият работен ден им се стореше недостатъчен, вратите на отдел „Документация“ винаги бяха широко отворени.
Първото им дело засягаше ипотечната компания „Пласид“. Карлийн ги запозна с най-важните факта по случая. Била основана през 2001 г., когато новите регулаторни органи заели по-либерална позиция спрямо ипотеките. „Пласид“ и други фирми от бранша станали доста агресивни в предлагането на атрактивни жилищни кредити. Те стартирали масирана рекламна кампания, главно в интернет, и убедили милиони по-бедни американци да си купят недвижими имоти, които реално не можели да си позволят. Като примамка използвали ефикасния ипотечен заем с променлива лихва. Мошениците от „Пласид“ се възползвали от ситуацията по най-безсрамен начин. Първо залъгали хората, затваряйки очи за някои задължителни изисквания, събрали високи такси и после продали лошите кредити на вторичния пазар. Така компанията се освободила от отговорност, когато балонът на недвижимите имоти се спукал, цените тръгнали стремглаво надолу и хиляди жилища били иззети и предложени за продан.
Карлийн представи нещата далеч по-деликатно, но Кайл отдавна знаеше, че неговата адвокатска фирма представлява „Пласид“. Беше чел десетки статии за ипотечната криза и името на „Скъли и Пършинг“ се споменаваше често във връзка с поредния скандал около компанията.
В момента адвокатите се опитваха да оправят кашата. Клиентът им бе обвиняем по редица дела, но най-неприятен от всички се оказа колективният иск на трийсет и пет хиляди кредитополучатели на фирмата. Процесът бе започнал в Ню Йорк преди година.
Карлийн ги заведе до дълга стая, която наподобяваше затвор. Нямаше прозорци, подът беше бетонен, а лампите хвърляха слаба светлина наоколо. В помещението се виждаха старателно подредени картонени кутии с надпис „Ипотечна компания Пласид“ — прословутите планини от документи, за които Кайл бе слушал стотици пъти. Карлийн им обясни, че кутиите съдържат трийсет и петте хиляди иска. Младши адвокатите трябваше да прочетат всяка една папка.
— Няма да сте сами — каза Карлийн и се засмя изкуствено, когато видя отчаяното изражение на Кайл и Дейл. — С прегледа на документите се занимават още адвокати и няколко асистенти.
Тя отвори една кутия, извади дебела папка и им обясни набързо на какво да наблегнат.
— Някой ден — заяви сериозно Карлийн — ще е важно защитниците да кажат в съда, че сме прегледали всеки документ по делото.
Кайл си помисли, че е еднакво важно фирмата да разполага с клиенти, които плащат колосални суми за подобна безсмислена дейност. Изведнъж осъзна, че само след няколко минути ще започне да работи за триста долара на час. Трудът му изобщо не струваше толкова. Той дори не беше адвокат.
Карлийн ги остави сами и токчетата й затропаха по гладкия бетонен под. Кайл се втренчи в кутиите и се обърна към Дейл, която също изглеждаше изумена.
— Не е за вярване — каза той.
Но Дейл бе твърдо решена да прояви воля. Ето защо взе една кутия, сложи я на масата и извади отвътре няколко папки. Кайл отиде в срещуположния край на помещението, възможно по-далеч от нея, и се зае с друга купчина документи.
Отвори един от тях и погледна часовника си — беше 7:50 ч. Адвокатите в „Скъли“ изчисляваха хонорара си с помощта на десети. Една десета от часа се равняваше на шест минути, две десети на дванайсет и т.н. Час и трийсет и шест минути отговаряха на 1,6 часа. Трябваше ли да върне назад часовника си с две минути, на 7:48 ч., и да начисли на клиента две десети преди 8 ч.? Или беше по-добре да се протегне, да отпие глътка кафе и да изчака до 7:54 ч., за да заработи първата си минута като адвокат? Нямаше смисъл да разсъждава повече. Намираше се на Уолстрийт, където всички подхождаха агресивно. Дори и да изпитваш съмнения, бъди агресивен. В противен случай колегите ще те засенчат, преди да се усетиш.
Отне му цял час да прочете документа, или по-точно 1,2 часа. Изведнъж Кайл не видя нищо лошо в това да начисли на ипотечната компания 1,2 часа или 360 долара за свършената работа. Само преди час и половина не бе вярвал, че трудът му струва триста долара. Та той още не бе взел изпита си за правоспособност! Сега обаче мислеше другояче. „Пласид“ му дължеше тази сума, тъй като благодарение на своята подлост компанията бе въвлечена в сериозно съдебно дело. Все някой трябваше да я измъкне от бъркотията. В знак на отмъщение Кайл реши да й начисли висок хонорар. В другия край на масата Дейл работеше усърдно, без да откъсва очи от документите.
Читать дальше