Джон Гришам - Изнудването

В Скрантън имаше женски приют, наречен „Убежището“. Беше известен като център за закрила на жени, жертви на домашно и сексуално насилие. Представляваше частно финансирана благотворителна организация, където работеха само доброволци. Много от тях твърдяха, че са се сблъсквали със същите проблеми.

Елейн Кийнан фигурираше като „терапевт“ в месечния бюлетин на „Убежище“. Служителка от детективската фирма се обадила в дома й от телефонна кабина в Скрантън и се оплакала, че е била изнасилена. Искала да поговори с някого, но се страхувала да отиде в полицията. Човек от „Убежище“ я посъветвал да се свърже с Елейн. Жените разговаряли в продължение на трийсет минути. Елейн признала, че също е жертва на изнасилване, а виновниците така и не получили наказание. Предложила да й помогне и двете се уговорили да се видят в приюта на следващия ден. Разговорът бил записан и, разбира се, срещата не се състояла.

— Все още се възприема като жертва — промърмори Кайл на задната седалка на таксито.

Кайл бе правил секс с Елейн около месец преди предполагаемото изнасилване. Беше заспал дълбоко, когато Елейн се промъкна гола под чаршафите. Тя бързо получи онова, което търсеше.

Таксито спря пред „Мърсър“. Кайл прибра доклада във вътрешния джоб на куфарчето, плати на шофьора и влезе в хотела. Бени вече го чакаше в една стая на четвъртия етаж. Изглеждаше тъй, сякаш е прекарал там часове. Не си размениха обичайните любезности.

— Как мина първата седмица? — попита Бени.

— Страхотно. Засипаха ни с доста информация. Зачислиха ме към „Съдебни процеси“ — отвърна Кайл, все едно имаше с какво да се гордее.

— Чудесни новини. Браво. Нещо по случая „Трайлон“?

— Не, не ни допуснаха до истинско дело. Започваме в понеделник. Тази седмица само ни въведоха в работата.

— Разбирам. Дадоха ли ти лаптоп? — попита Бени.

— Да.

— Какъв?

— Сигурен съм, че вече знаеш.

— Не, не знам. Технологиите се променят непрекъснато. Трябва да го видя.

— Не е с мен.

— Донеси го следващия път.

— Ще си помисля.

— Получи ли телефон? Блекбъри?

— Нещо подобно.

— Покажи ми го.

— Не го нося.

— Но фирмата изисква да е в теб непрекъснато, нали?

— Така е.

— Тогава защо не го взе?

— Знаех си, че ще поискаш да го разгледаш. Поради същата причина оставих и лаптопа. Ще ти ги покажа, когато се почувствам готов. В момента не са ти от полза. Искаш да ги видиш само за да ме държиш изкъсо, нали, Бени? Веднага щом ти дам нещо, ще съм нарушил закона и етичния кодекс. Така се превръщам в твоя собственост. Не съм глупав, Бени. Ще напредваме с малки крачки.

— Споразумяхме се преди няколко месеца, Кайл. Нима си забравил? Вече се съгласи да нарушиш закона и да правиш всичко, което поискам. Ще ми предоставяш необходимата информация. Ако ми трябва нещо от фирмата, ти ще ми го осигуриш. А сега се нуждая от телефона и лаптопа.

— Не. Още няма да ти ги дам.

Бени отиде до прозореца. След дълго мълчание заяви:

— Знаеш ли, че Бакстър Тейт е постъпил в клиника?

— Да.

— От доста време е там.

— И аз така чух. Може би ще се оправи и ще заживее нормално.

Бени се обърна и се приближи до Кайл.

— Май се налага да ти напомня кой командва тук, Кайл. Ако не следваш заповедите ми, ще си изпатиш. В момента сериозно обмислям идеята да кача в интернет първата половина от записа. Ще се погрижа той да достигне до подходящите хора. Доста ще се позабавляват.

Кайл сви рамене.

— На филма се виждат само няколко пияни хлапета.

— Изглежда безобидно, наистина. Но държиш ли целият свят да го види, Кайл? Какво ще си помислят новите ти колеги в „Скъли и Пършинг“?

— Че съм се напил до козирката като най-обикновено колежанче. Като повечето от тях на млади години.

— Не съм убеден. — Бени взе една тънка папка от шкафа и извади отвътре някаква снимка. — Познаваш ли този мъж? — попита той и я подаде на Кайл.

Той разгледа снимката и поклати глава. Не го познаваше. Бял мъж на около трийсет години, със сако и вратовръзка.

— Казва се Гавин Мийд и работи от четири години в отдел „Съдебни процеси“ в „Скъли и Пършинг“. Един от трийсетте адвокати, зачислени към делото „Трайлон срещу Бартин“. Ако нещата се развиваха нормално, щеше да се запознаеш с него след няколко седмици, но мистър Мийд съвсем скоро ще изхвърчи от фирмата.

Кайл се втренчи в красивото лице на Гавин Мийд и се зачуди какъв ли грях е извършил.

— Изглежда, Гавин също има малка тайна от миналото — каза Бени, опиянен от ролята си на екзекутор. — И той е обичал да се отнася грубо с жените. Но не става дума за изнасилване.