Джон Гришам - Изнудването

Бюрото предоставяше достатъчно пространство за лаптоп, бележник и служебен телефон, но нищо повече. Няколко полици допълваха интериора. Кайл забеляза, че има точно толкова място, колкото да разпъне спален чувал. В петък следобед вече му бе омръзнало от фирмата.

Доктор Дейл беше гениална математичка. Тя бе преподавала в колеж, преди да реши да стане адвокат. Беше на трийсет, необвързана, привлекателна, но и твърде дистанцирана. Другите в стаята бяха натегачът Тейбър от Харвард и Тим Рейнълдс, възпитаник на Пен Юнивърсити. Тим се заглеждаше по Дейл още от сряда, но тя упорито го пренебрегваше. Най-строгият от фирмените принципи, които им натякваха вече цяла седмица, беше абсолютната забрана на интимни отношения между колеги. Ако двама служители имаха любовна връзка, единият трябваше да напусне. По-неангажиращите отношения също водеха до наказание, въпреки че в правилника не се споменаваше точният му характер. До тях вече беше достигнал пикантният слух за връзката на неомъжена адвокатка с женен съдружник. Тя изхвърчала от фирмата, а той бил преместен в офиса в Хонконг.

Към четиримата новаци бе зачислена секретарката Сандра. Работеше във фирмата от осемнайсет дълги и напрегнати години. По някое време се бе издигнала до висшата лига като асистент на старши съдружник, но стресът се бе оказал непоносим и тя постепенно бе понижена. В момента работеше в младежката лига и бе принудена да обгрижва хлапаци, завършили само преди четири месеца.

Първата седмица приключи. Кайл не бе изработил нито час, но нещата щяха да се променят в понеделник. Той спря едно такси и се отправи към хотел „Мърсър“ в Сохо. Колата се движеше бавно заради оживения трафик и Кайл отвори куфарчето си. Извади отвътре пощенски плик, изпратен от брокерска фирма в Питсбърг. Джоуи бе написал на малка бележка: „Изпращам ти доклада. Не съм сигурен какво означава. Очаквам отговор.“

Кайл се съмняваше, че Бени ще успее да проследи ежедневния поток кореспонденция в „Скъли и Пършинг“. Всички хиляда и петстотин адвокати произвеждаха тонове документи, тъй като работата им го изискваше. Стаята, където се разпределяха писмата, изглеждаше по-голяма от пощенската станция на малко градче. Двамата с Джоуи решиха да си пишат по пощата или да ползват бързи куриерски услуги.

Докладът бе изготвен от частна детективска фирма в Питсбърг. Съдържаше осем страници и струваше две хиляди долара. Обектът на разследването беше 23-годишната Елейн Кийнан, която живееше със своя приятелка в Скрантън, щата Пенсилвания. Първите две страници предоставяха информация за нейното семейство, образование и професионален опит. Бе учила в „Дюкейн“ в продължение на година. Рождената й дата недвусмислено показваше, че е била непълнолетна по време на инцидента. След „Дюкейн“ бе продължила в Иъри и Скрантън, но тепърва й предстоеше дипломиране. През миналия летен семестър бе изкарала няколко курса в университета в Скрантън. Фигурираше като член на Демократическата партия, а на задната броня на личния й нисан, модел 2004 г., се виждаха две лепенки от последната предизборна кампания. Колата се водеше на нейно име. Според регистрите Елейн не притежаваше недвижими имоти, оръжия или сметки в чужди банки. Имаше два ареста за употреба на алкохол на непълнолетна възраст, но съдът бързо бе приключил със случаите. След второто провинение я бяха изпратили на специална терапия. Елейн ползваше услугите на местната адвокатка Мишлен Чиз, позната на всички като Майк. Интересен факт, тъй като Елейн работеше почасово в кантората „Мишлен Чиз и съдружници“. Майк Чиз имаше репутацията на безскрупулна адвокатка по бракоразводни дела, която винаги се застъпваше за жените и бе готова да кастрира неверните им съпрузи.

От две години Елейн бе назначена на пълен работен ден в кметството на Скрантън като асистент на директора в отдел „Паркове и озеленяване“. Заплатата й възлизаше на 24 000 долара годишно. Преди това бе заемала различни временни длъжности.

В момента живееше с 28-годишна жена, която работеше в болница и учеше в местен колеж. Беше неомъжена и нямаше криминално досие.

Детективите бяха наблюдавали Елейн в продължение на трийсет и шест часа. Първия ден, след работа, тя се срещнала със съквартирантката си пред някакъв бар, посещаван от алтернативна публика. Двете приятелки се хванали за ръце и влезли в заведението. Вътре се присъединили към още три жени. Елейн си поръчала диетична сода и пушила тънки кафяви цигари. Жените се държали прекалено интимно помежду си и нещата станали повече от очевидни.