Джон Гришам - Изнудването

По средата на третата папка Кайл направи кратка пауза. Без да спира да отчита времето, той се зачуди къде се намират документите по делото „Трайлон“ срещу „Бартин“. В кое помещение ги съхраняваха? Изглежда, тази тъмна стая не се охраняваше, но и кой би похарчил пари, за да опази куп ненужни ипотеки? Ако „Пласид“ имаше някакви тайни, определено нямаше да ги скрие там.

Кайл се замисли над живота си. Едва на третия час от началото на професионалната си кариера той започваше да губи разсъдък. Кой човек би седял с дни на подобно място, взирайки се в безкрайните страници, без да откачи? Какво бе очаквал през първата си година като младши адвокат? Щеше ли да се чувства по-добре, ако бе избрал друга фирма?

Дейл излезе и се върна след десет минути. Сигурно бе отишла до тоалетната. Кайл можеше да се обзаложи, че не е спряла времето.

Той обядва във фирмения ресторант на четирийсет и третия етаж. Работодателите се грижеха за високото качество на храната. Бяха назначили престижни готвачи, които използваха пресни продукти и предлагаха разнообразно меню от леки ястия. Адвокатите имаха право да обядват навън, но само неколцина се осмеляваха. Служителите бяха добре запознати с фирмената политика, но съществуваха и редица неписани правила. Едно от тях изискваше новаците да се хранят в офиса, освен ако клиентите не плащаха за обяда. Много от съдружниците също посещаваха ресторанта. За тях бе важно да се показват пред своите подчинени и да хвалят страхотната храна, но най-вече искаха да покажат, че човек може да свърши с обяда си за половин час. Ресторантът бе обзаведен в стил „Ар деко“ и изглеждаше приятно, но все пак напомняше на затворнически стол.

На всяка стена висяха часовници, чието тиктакане бе почти доловимо.

Кайл и Дейл се присъединиха към Тим Рейнълдс на малка маса до огромен прозорец, от който се откриваше изумителна гледка към съседните небостъргачи. Тим изглеждаше уплашен. Очите му бяха изцъклени и празни, а гласът му звучеше немощно. Тримата си разказаха ужасяващи истории за отдел „Документация“ и се пошегуваха, че скоро ще се разделят с адвокатската професия. Храната беше вкусна, но това нямаше особено значение. Сега те използваха обяда като претекст да се измъкнат от досадните документи.

Почивката не продължи дълго. Уговориха се да се срещнат на питие след работа, което беше първият признак на живот от страна на Дейл. После всеки се върна в своя затвор. Два часа по-късно Кайл си спомни за славните дни в Йейл, когато бе оглавявал престижния „Правен журнал“ от собствен кабинет. Тогава усилията му водеха до реален резултат — авторитетно издание, което излизаше осем пъти годишно и се четеше от адвокати, съдии и учени. Кайл беше главен редактор и името му фигурираше на първо място. Малко студенти се издигаха до тази престижна позиция. Цяла една година той бе прекарал на върха.

Защо бе паднал толкова бързо и внезапно?

Кайл си повтаряше, че всичко е част от неизбежната бойна подготовка.

Но каква загуба на време! Компанията „Пласид“, нейните акционери, а по всяка вероятност и американските данъкоплатци бяха принудени да поемат адвокатски такси, завишени от някой си Кайл Макавой, който, след като прегледа девет от трийсет и петте хиляди иска, се увери, че клиентът на фирмата трябва да бъде хвърлен зад решетките. Изпълнителният директор, управителният съвет и останалите шефове — всички до един. Няма как да се арестува цяла корпорация, но всеки служител, работил някога за „Пласид“, заслужаваше подобна съдба.

Какво би помислил Джон Макавой, ако видеше сина си? Кайл се засмя и потръпна при мисълта. Словесните нападки на баща му щяха да бъдат безмилостни, но в този миг Кайл бе готов да ги приеме безропотно. В настоящия момент Джон навярно консултираше свой клиент в кантората или спореше с някой адвокат в съдебната зала. Независимо къде се намираше, той общуваше с истински хора и животът му бе всичко друго, но не и скучен.

Дейл седеше на петнайсетина метра от Кайл. Дори в гръб изглеждаше красива. От своето място той не успяваше да види много, но вече се бе заглеждал по стройните крака и тънката й талия. Бюстът й беше малък, но човек не може да има всичко. Кайл се запита какво би се случило, ако 1) през следващите седмици бавно стопи дистанцията между тях, 2) Дейл отвърне на чувствата му и 3) той се постарае шефовете да научат? В такъв случай щяха да го изгонят от фирмата, което в момента му се струваше страхотна алтернатива. Как ли щеше да реагира Бени, ако Кайл внезапно изхвърчеше от „Скъли и Пършинг“? Нормално е един млад мъж да се увлича по жените в офиса. Какво толкова, ако го уволнят заради това? Поне си е заслужавало усилията.