Джон Гришам - Изнудването

— Каква загуба на време.

Телефонът звънна, докато Кайл излизаше от кабинета. Той отиде право в стаята си, взе лаптопа от бюрото и се втурна към главната фирмена библиотека на трийсет и деветия етаж. Из сградата имаше поне още четири по-малки библиотеки, но Кайл не ги бе открил до момента.

Никога не бе подхождал към подобен проект с такова вълнение. Ставаше въпрос за истинско дело с крайни срокове, гневни съдии и стратегически решения. Справката, която трябваше да подготви, щеше да помогне на адвокатите в най-разгорещения момент на битката.

Кайл почти съжали нещастните си колеги, останали да преглеждат огромните количества документация. Но същевременно осъзна, че съвсем скоро ще се върне при тях. Вечеря едва към десет вечерта със студен сандвич от близкия автомат, докато изчиташе информацията за съдебните заседатели. Тъй като нямаше спален чувал подръка, си тръгна от библиотеката към полунощ — там продължаваха да работят двайсетина адвокати — и се прибра с такси. Успя да поспи четири часа, след което извървя разстоянието до Броуд Стрийт само за двайсет и две минути вместо за обичайните трийсет. Не искаше да напълнява. Фирменият фитнес салон на четирийсетия етаж беше напълно ненужен, тъй като вечно стоеше празен. Някои от секретарките го ползваха в обедната почивка, но адвокатите никога не се мяркаха там.

Кайл започна да таксува клиента точно в пет сутринта. Към девет часа се свърза с редица адвокати в окръг Дювал, щата Флорида, в района на Джаксънвил. Разполагаше с дълъг списък от дела и възнамеряваше да говори с всеки един правист, когото откриеше.

С всеки изминал разговор списъкът се удължаваше. Защитници от Флорида, Мемфис и западната част на Тенеси, Линкълн и Омаха, както и десетки в Чикаго. Кайл постоянно откриваше нови съдебни процеси и още адвокати. Проследи всички дела на „Баркс“ през последните двайсет години и сравни присъдите.

От Дъг Пекам не се чуваше и дума. Фирменият телефон, който Кайл бе оставил до бележника на масата, не издаваше звук. Кайл се наслаждаваше на свободата. Дейл му изпрати имейл с покана за обяд. Двамата се срещнаха в ресторанта в 13 ч. и изядоха набързо по една салата. Дейл все още се бореше с документите на „Пласид“, но за щастие й помагаха други трима новаци, които вече мислеха за напускане. Дейл се зарадва, че някой от познатите й работи над истински случай.

— Запази няколко папки за мен — каза Кайл на тръгване от ресторанта. — Ще се върна утре.

В сряда той си тръгна от библиотеката към полунощ, след като бе начислил на „Баркс“ осемнайсет часа за този ден и шест за предишния. Добави още два в четвъртък сутрин, когато довърши справката, дълга петнайсет страници, и изрепетира десетминутната презентация, която щеше да изнесе пред Пекам и екип от старши адвокати. Точно в 7:30 ч. се яви пред кабинета на съдружника и видя, че вратата е затворена.

— Имаме уговорка за седем и половина — обясни той любезно на секретарката.

— Ще му предам, че сте тук — отвърна тя, без да посегне към телефона.

Изминаха пет минути и Кайл се опита да запази самообладание. Стомахът му се сви, а около врата му изби пот. Защо се притеснявам? — запита се той. Става дума за най-обикновена презентация пред добронамерена публика. Нали сме от един отбор?

Изминаха десет, петнайсет минути. В кабинета на Пекам се чуваха гласове. Най-накрая един адвокат отвори вратата и Кайл влезе вътре.

Пекам изглеждаше изненадан от появата му.

— О, да, Кайл. Бях забравил — каза той, щракна с пръсти и се намръщи. — Трябваше да ти пратя имейл. Отложиха изслушването. Засега нямам нужда от теб. Запази справката. Може да ми потрябва по-късно.

Кайл зяпна от изумление и се огледа. Двама адвокати седяха превити над малка масичка, отрупана с документи. Други двама се бяха разположили близо до бюрото. Изглежда, и четиримата се забавляваха доста добре.

Фалшивият краен срок.

Разбира се, Кайл бе чувал за този малък трик. Злощастните младши адвокати получаваха задачата да изготвят в най-кратки срокове безполезна справка или досие по дадено дело, които оставаха неизползвани. Клиентът обаче си плащаше за изработените часове, така че ако не наложително, проучването беше поне доходоносно.

Кайл знаеше за фалшивия краен срок, но не бе очаквал това да се случи с него.

— Окей. Няма проблем — отвърна Кайл и отстъпи назад.

— Благодаря ти — заяви Пекам и разлисти някакъв документ. — Ще се видим по-късно.

— Добре.