Джон Гришам - Изнудването

— Нека ти дам пример. Намерих един страхотен магазин в центъра, където продават всякакви шпионски аксесоари. Малки камери, подслушвателни устройства и високотехнологични джаджи, използвани навремето от военните. Собствениците са двама пропаднали типове, които се представят за бивши агенти от ЦРУ. Разбира се, истинските агенти никога не издават къде са работили. Намерих магазина в интернет, докато бях в офиса. Отидох там два пъти, след като успях да се отърва от преследвачите си. Магазинът може да ми потрябва някой ден, но ако онези нещастници разберат, че съм го посетил, определено ще заподозрат нещо.

— Звучи адски странно.

Жената, която седеше пред Джоуи, се обърна и ги изгледа учудено. Двамата не продумаха повече през първия ининг.

— А как ти се стори докладът за Елейн? — прошепна Джоуи.

— Разтревожен съм.

— Какво ще правим?

— Мисля, че трябва да се срещнете.

— В никакъв случай.

— Лесно е. Ще се натъкнеш уж случайно на нея, за да видиш реакцията й.

— Да бе! Искаш да замина за Скрантън, където не съм бил от десет години? Дори ако намеря Елейн и тя ме познае, какво очакваш да направя после? Да си поговоря с нея за последната ни среща? Да се посмеем заедно за доброто старо време? По дяволите, Кайл. Тя ме обвини в изнасилване.

— Шшшт — изсъска Кайл.

Думата „изнасилване“ отекна във въздуха, но никой не реагира.

— Съжалявам — прошепна Джоуи и двамата насочиха отново вниманието си към мача.

До първа база избухна ожесточен спор след отсъждане на рефера и всички петдесет хиляди зрители протестираха бурно. Кайл се възползва от врявата и допълни:

— Ще бъде интересна среща. Трябва да видим реакцията й. Ще поиска ли да говори с теб? Какво изпитва в момента — горчивина, ярост, желание за мъст? Ще започнеш отдалеч, ще признаеш, че винаги си се страхувал от тази среща. Ще я поканиш да пийнете по нещо и да поговорите насаме. Няма да се извиняваш, а просто ще я попиташ как се чувства. Ще й обясниш, че просто искаш да приключиш със случилото се. Какво би загубил?

— А ако извади пистолет и ме застреля?

— Обещавам да се грижа за Блеър — заяви Кайл с усмивка, но мисълта да прекара повече време с приятелката на Джоуи не му се стори особено приятна.

— Колко мило! Между другото, чакаме дете. Благодаря ти, че попита.

— Блеър е бременна?

— Да. Елементарна биология. Но и двамата не го очаквахме.

— Честито, татко.

— Радвам се за сватбата, но май не съм готов да стана баща.

— Мислех, че кариерата й се развива доста добре.

— Да. Аз също. Твърди, че е вземала противозачатъчни, но не съм сигурен.

Кайл не желаеше да задълбава тази тема. Освен това не беше разумно да говорят толкова много.

— Отивам до тоалетната — заяви Кайл.

— Донеси ми бира.

— В никакъв случай. Нали не се познаваме?

— Стига, Кайл. Наистина ли мислиш, че някой те наблюдава?

— Поне двама. С бинокъл. Проследиха ме дотук. Вероятно са си купили билети на черно извън стадиона и ме държат под око.

— Но защо?

— Защото съм ценен за тях, Джоуи. Но ми нямат доверие. Трябва да четеш повече шпионски романи.

— Оттам идват проблемите ти. Имаш доста богато въображение.

Кайл използва почивката между два ининга. Посети мъжката тоалетна, после си купи диетична сода и фъстъци. Когато се върна на мястото си, завърза разговор с момчето отдясно — верен почитател на „Метс“, който познаваше всички играчи и върховите им постижения. Баща му работеше в рекламния бранш и Кайл демонстрира оживен интерес към неговата кариера. Вземаше си от фъстъците, като хвърляше люспите в краката си, и дълго не обърна внимание на Джоуи.

Джоуи, който все още носеше огромните очила, страдаше мълчаливо. „Пайрътс“ изоставаха драстично след четири ининга и той бе готов да си тръгне. Най-накрая Кайл се размърда и се загледа в светлинното табло.

— Някакви новини от Бакстър? — попита той, без да мърда устни.

— Не. Май са го захвърлили в пещерата.

— Познато чувство. Прекарах цяла седмица в същински затвор.

— Не желая да те слушам. При заплатата, която получаваш, нямаш право да се оплакваш.

— Добре, добре. Те знаят, че Бакстър се е подложил на лечение. Може би са научили и точното място — каза Кайл, когато кетчерът хвана една дълга топка в края на игрището.

— Кои „те“?

— Преследвачите. Миналата седмица техният шеф ми каза, че Бакстър е в клиника.

— Колко често се срещаш с тоя тип?

— Прекалено често.

— Предостави ли им вече някакви фирмени тайни?