Джон Гришам - Изнудването

Но защо Кайл се опитваше да им се изплъзне, ако не знаеше, че го следят? Подозираше ли, че го наблюдават? Колко предсказуеми бяха реакциите му?

Бени бързо се съвзе от удара и се захвана със следващия проект — проучването на Чарлс и Чарлс и огледа на техния апартамент.

Вторият опит за детоксикация на Бакстър Тейт започна с почукване на входната му врата. Последва още едно. Той не отговаряше на мобилния си телефон. Беше се прибрал с такси в четири сутринта от модерен нощен клуб в Бевърли Хилс. Шофьорът му бе помогнал да влезе в апартамента.

След четвъртото почукване вратата се отвори тихо и без усилие, тъй като Бакстър не се бе постарал да я заключи. Двама мъже, специализирани в прибирането на алкохолици и наркомани, откриха Бакстър в леглото му. Носеше дрехите от миналата нощ — бяла ленена риза, осеяна с петна от алкохол, черно спортно яке „Дзеня“, избелени дизайнерски джинси и мокасини „Брагано“. На загорелите му глезени не се виждаха чорапи. Спеше дълбоко, но не хъркаше. Беше жив, но нямаше да е още дълго, ако продължаваше по същия начин.

Мъжете претърсиха енергично спалнята и банята за оръжия. И двамата носеха пистолети, скрити под саката им. Те се свързаха по радиостанцията с колата отвън и в апартамента влезе чичото на Бакстър, мъж на име Уолтър Тейт. Чичо Уоли, брат на баща му, беше единственият преуспял от пет деца. Преди три поколения семейството бе получило огромно наследство, което се стопяваше със сигурни, макар и не заплашителни темпове. За последно Уолтър бе срещнал племенника си в една адвокатска кантора в Питсбърг, за да го измъкне от поредната каша след шофиране в нетрезво състояние.

Тъй като четиримата му братя и сестри не можеха да вземат и най-елементарни решения, Уолтър отдавна бе поел ролята на глава на семейството. Следеше инвестициите, контактуваше с адвокатите, държеше настрана пресата и се намесваше неохотно, когато племенниците му загазеха. Собственият му син бе загинал при нелеп инцидент с делтапланер.

Уолтър помагаше на Бакстър за втори и последен път. Първият беше преди две години, и пак в Лос Анджелис. Тогава момчето замина на лечение в едно ранчо в Монтана, където прекарваше времето си в яздене на коне и общуване с нови приятели. Съзря светлина в тунела, но остана трезвен само две седмици след завръщането към неуспешната си холивудска кариера. Уолтър даваше по два шанса на всички. После вдигаше ръце и ги оставяше да се оправят, както намерят за добре.

Бакстър бе лежал неподвижно около девет часа, когато чичо Уоли разтресе силно крака му и го извади от ступора. Бакстър се уплаши, щом видя тримата непознати мъже. Отдръпна се назад и се сви в другия край на леглото. В следващия миг разпозна чичо Уоли. Стори му се леко оплешивял и по-закръглен. Откога не се бяха виждали? Роднините му никога не се събираха — всъщност правеха всичко възможно, за да се избягват.

Бакстър потърка очи и разтри слепоочията си. Изведнъж усети ужасно главоболие. Погледна към чичо Уоли и двамата непознати.

— Я виж ти! — възкликна той. — Как е леля Рошел?

Рошел беше първата съпруга на Уолтър и единствената, която Бакстър помнеше. Като дете се ужасяваше от нея и оттогава я ненавиждаше.

— Почина миналата година — отвърна Уолтър.

— Колко ужасно! Какво те води в Ел Ей? — Той събу обувките си и прегърна възглавницата. Знаеше накъде отиват нещата.

— Четиримата тръгваме на малка екскурзия, Бакстър. Ще те заведем в нова клиника, където ще ти помогнат да се откажеш от алкохола. После ще се погрижат за възстановяването ти.

— Поредната интервенция?

— Да.

— Страхотно. Такива работи се случват непрекъснато тук. Истинско чудо е, че изобщо се правят филми в Холивуд. Всички са въвлечени в поредната проклета интервенция. Едва ли ще ми повярваш, но преди два месеца аз самият участвах в подобно нещо. Помогнах за спасяването на мой приятел. Можеш ли да си представиш? Седях в една хотелска стая с още няколко човека. Тогава бедният Джими влезе с бира в ръка и попадна в капан. Брат му го накара да седне, а ние го наобиколихме, за да му кажем какъв нещастник е всъщност. Той се разплака — алкохолиците винаги го правят. И аз плаках, нали? Спомням си много добре. Трябваше да чуеш как поучавам Джими за вредата от водката и кокаина. Ако не ревеше толкова силно, вероятно щеше да ме послуша. Може ли малко вода? Тези кои са?

— Просто ме придружават — заяви чичо Уоли.

— Така си и помислих.

Един от мъжете му подаде бутилка вода. Бакстър я пресуши на един дъх, а течността се стече по брадичката му.