Джон Гришам - Изнудването

Джоуи, Кайл и още четири момчета от „Бета“ се срещнаха в местен мотел. Вечерта пресушиха две каси бира, за да отпразнуват 4 юли, и на другата сутрин се събудиха с махмурлук. Кайл, разбира се, пи единствено диетична сода и осъмна, мъчейки се да разнищи тайните на Закона за фалитите. Когато погледна петимата си приятели, се почувства горд, че е останал трезвен.

Инструкторът беше груб местен тип на име Клем. Той им обясни някои правила за седемметровата гумена лодка, с която изкарваше прехраната си. Каските и спасителните жилетки бяха задължителни. Пушенето беше забранено. Пиенето също, поне докато лодката се движеше по реката. Когато спираха за обяд или да пренощуват, можеха да се наливат, колкото поискат. Клем преброи десет каси бира и осъзна какво го очаква. През първата сутрин не се случи нищо особено. Слънцето грееше силно, а компанията изглеждаше унила. В късния следобед те започнаха да се пръскат с вода и да скачат в реката. Към пет часа се изтощиха и Клем намери пясъчна ивица, където да прекарат нощта. След като всеки изпи по няколко бири и Клем обърна една, те разпънаха четири палатки и устроиха лагера. Клем изпече пържоли на скарата и след вечеря компанията се отправи на първата си обиколка.

Кайл и Джоуи тръгнаха по течението на реката. След по-малко от километър се увериха, че са се отдалечили достатъчно. Седнаха на един дънер и потопиха крака във водата.

— Да започваме — каза Джоуи, минавайки директно към въпроса.

В продължение на седмици и месеци Кайл се бе измъчвал от мисълта за предстоящия разговор. В никакъв случай не искаше да съсипе живота на приятеля си, но в крайна сметка реши, че трябва да му разкаже историята. Без да спести нищо. Мотивира своето решение, като постоянно си повтаряше, че самият би искал да узнае истината, в случай че ролите бяха разменени. Ако Джоуи пръв бе гледал записа и бе научил за потенциалните опасности, Кайл щеше да държи да разбере. Но той трябваше да сподели историята най-вече защото се нуждаеше от помощ. Тази мисъл го караше да се чувства като егоист. Имаше предварителен план, който не бе в състояние да изпълни сам, особено докато Бени дебнеше в сенките. Планът лесно можеше да претърпи провал и да доведе до твърде много рискове. Съществуваше вероятност Джоуи да го отхвърли още в самото начало. Първата стъпка бе свързана с Елейн Кийнан.

Джоуи слушаше внимателно, докато Кайл описваше с най-големи подробности срещата си с Бени. Изуми се, когато чу за видеозаписа. Остана озадачен от опитите за изнудване. Обзе го ужас при мисълта, че някакво отдавна забравено момиче го обвинява в изнасилване и разполага с доказателства в подкрепа на твърденията си.

Кайл му разказа всичко, но премълча информацията за съдебния процес. Все още не бе взел изпита и нямаше разрешително, но вече бе подписал договор със „Скъли и Пършинг“ и чувстваше моралното задължение да пази в тайна фирмените дела. Представите му изглеждаха наивни предвид нещата, които щяха да го принудят да прави в бъдеще, но за момента кариерата му бе неопетнена и той държеше да спазва етичния кодекс.

Отначало Джоуи се опита да отрече всякаква връзка с Елейн, но Кайл бързо го обезсърчи.

— Има те на записа — изрече възможно най-съчувствено той. — Правиш секс с момиче, което вероятно не е в съзнание. И то в нашия апартамент. Бакстър действа пръв, после идва твой ред. Гледах го на дванайсетинчов лаптоп. Ако се стигне до съдебен процес, ще покажат филма на гигантски монитор. Като на кинопрожекция. Всички присъстващи, особено съдебните заседатели, несъмнено ще те разпознаят. Съжалявам, Джоуи, но присъстваш на записа.

— Чисто гол?

— Напълно. Спомняш ли си инцидента?

— Случи се преди пет години, Кайл. Постарах се да го забравя.

— Но все пак имаш спомен?

— Разбира се, но нямаше никакво изнасилване — отвърна неохотно Джоуи. — Сексът беше нейна идея.

— Това не става съвсем ясно на записа.

— Във филма липсват някои важни подробности. Първо, всички се разбягахме, когато ченгетата пристигнаха въпросната вечер. Двамата с Бакстър се промъкнахме в апартамента на Тело, където имаше по-скромно парти. Елейн беше там и, както обикновено, доста пияна. Останахме няколко минути и изчакахме полицаите да си тръгнат. После Елейн предложи да отидем в нашия апартамент за един бърз „сеанс“, както обичаше да го нарича. С мен и Бакстър. Винаги се държеше предизвикателно, Кайл. Беше най-развратното момиче в „Дюкейн“. Всеки го знаеше. Изглеждаше страхотно и не отказваше на никого.