Джон Гришам - Изнудването

— Защо?

— Защото Бени е професионален лъжец. Налага се да разбера дали Елейн все още е ядосана, или просто желае да разори всички ни и най-вече Бакстър. Това може да повлияе на поведението ми във фирмата.

— Къде е тя?

— Знам само, че живее в Скрантън. За две хиляди долара можем да наемем частен детектив, който да ни предостави повече информация. Готов съм да поема разходите, но няма как да се свържа с него, защото ме следят.

— Значи искаш аз да го направя?

— Да. Но трябва да внимаваш. Никакви телефони или имейли. В Питсбърг има един известен детектив. Офисът му е близо до твоята работа. Ще ти дам парите, за да му платиш, а той ще направи необходимото разследване. Никой няма да разбере.

— А след това?

— Искам да знам кой е Бени и за кого работи.

— Желая ти късмет.

— Знам, че няма да е лесно. Вероятно защитава интересите на конкурентна адвокатска фирма или клиент, замесен в голям съдебен процес. Не е изключено да е агент на американското или някое чуждо разузнаване. Щом ме принуждават да шпионирам, аз трябва да разбера за кого го правя.

— Много е рисковано.

— Рисковано, но осъществимо.

— Как по-точно?

— Все още не съм измислил.

— Страхотно. Предполагам обаче, че съм част от бъдещия ти план.

— Нуждая се от помощ, Джоуи. Няма към кого да се обърна.

— Имам по-добра идея. Защо не се свържеш с ФБР? Кажи им, че тази отрепка те принуждава да крадеш фирмени тайни.

— Повярвай, и такъв вариант ми мина през главата. Разсъждавах над него с часове, но идеята не ми хареса. Повече от ясно е, че Бени ще използва записа. Ще изпрати копие до полицията в Питсбърг и до Елейн и нейната адвокатка, придружено със съвети как да нанесат максимална вреда на нас двамата, Алън и Бакстър. После ще го качи в интернет и записът ще стане неизменна част от живота ни. Нима искаш Блеър да разбере?

— Не.

— Този тип е безскрупулен, Джоуи. Професионален шпионин с неограничени финансови възможности и достатъчно човешки ресурси, за да постигне целите си. Ще ни се надсмива от някое скришно място, където ФБР няма да може да го открие.

— Щом е толкова недосегаем, по-добре не го закачай.

— Няма да действам необмислено. Виж, Джоуи, има шанс да оцелея. Ще върша мръсната работа няколко години и когато вече не съм им нужен, Бени ще изчезне. Дотогава ще съм нарушил всеки етичен принцип и закон в страната, но ще бъда свободен.

— Звучи ужасно.

Джоуи имаше право. Кайл се замисли върху собствените си думи и осъзна колко абсурдно е всичко. Бъдещето му не вещаеше нищо добро.

Те разговаряха в продължение на два часа. После настъпи утрото. И за миг не помислиха да се върнат в палатката. На билото беше по-прохладно.

Старият Джоуи щеше да се хвърли в битката със страхотен ентусиазъм. Новата му версия обаче действаше предпазливо. Очакваше го сватба и съвместен живот с Блеър. Вече си бяха купили апартамент и Джоуи твърдеше съвсем открито, че обзавеждането му доставя удоволствие. Откога Джоуи Бернардо се радваше на подобни неща?

За закуска имаше бъркани яйца с лютив сос и бекон с лук. Клем приготви храната на огъня, а останалите разтуриха лагера и натовариха багажа на лодката. Към осем часа потеглиха по спокойните води на Ню Ривър без определена цел.

След месец в големия град Кайл се любуваше на чистия въздух и природата. Завиждаше на стария Клем, който водеше скромен живот в планината. Клем плаваше по тези води от двайсет години и се наслаждаваше на всеки миг. Какво спокойствие! Кайл копнееше да бъде на негово място.

Прилошаваше му при мисълта, че трябва да се върне в Ню Йорк. Беше 6 юли и до изпита оставаха три седмици. След два месеца той щеше да започне работа в „Скъли и Пършинг“.

Вторник, 2 септември, осем сутринта. Сто и трима добре облечени и силно развълнувани младши адвокати пиеха кафе на четирийсет и четвъртия етаж в офиса на фирмата. След като се регистрираха и получиха значки с имената си, те започнаха да разговарят нервно, да се представят и да се оглеждат за познати лица. В 8:15 ч. се отправиха към голямата заседателна зала, като на влизане им бяха раздадени дебели бележници с логото на „Скъли и Пършинг“, напечатано с плътен готически шрифт. Те съдържаха обичайната информация — история на компанията, имена на управителите, подробно представяне на фирмената политика, формуляри за здравно осигуряване и т.н. В раздел „Други“ имаше статистика за новопостъпилите адвокати: мъже — 71, жени — 32, бели — 75, чернокожи — 13, латиноамериканци — 7, азиатци — 5, други — 3, протестанти — 58, католици — 22, евреи — 9, мюсюлмани — 2, без религиозна принадлежност — 12. Под името на всеки бе добавена черно-бяла портретна снимка и кратка биография. Бръшляновата лига преобладаваше, но имаше и доста представители на други елитни учебни заведения — Джорджтаун, Станфорд, „Дюк“ и университетите в Ню Йорк, Мичиган, Тексас, Чикаго, Северна Каролина и Вирджиния. Липсваха второкласни университети.