Джон Гришам - Изнудването

Напрежението бе осезаемо още когато Кайл прекрачи прага на аудиторията във „Фордам“, и не изчезна до края. На третия ден той се присъедини към няколко приятели от Йейл, които скоро сформираха учебна група. Срещаха се всеки следобед и често работеха до късно вечерта. По време на тригодишното си следване бяха очаквали с ужас деня, в който трябваше отново да се потопят в мрачния свят на федералните данъци и скучната реалност на Единния търговски кодекс, и ето че моментът настъпи. Изпитът изцеждаше силите им.

В „Скъли и Пършинг“ проявяваха снизходителност към един провал, но не и към втори. Два несполучливи опита, и служителят изхвърчаше. Някои безскрупулни фирми даваха един-единствен шанс, но имаше и по-разумни компании, които допускаха две скъсвания, ако младокът беше достатъчно обещаващ в други аспекти. Независимо от всичко страхът от провал дебнеше отвсякъде и често водеше до безсънни нощи.

Кайл обикаляше града по всяко време на денонощието, за да се спаси от еднообразието и да избистри главата си. Разходките се оказаха полезни и дори вълнуващи. Той научи имената на улиците, спирките на метрото, автобусните маршрути и особеностите на големия град. Откри денонощни кафенета и пекарни, които предлагаха топъл хляб в пет сутринта. Намери една прекрасна стара книжарница в Гринич Вилидж и отново се посвети на шпионските романи.

След като прекара три седмици в града, Кайл най-накрая попадна на подходящо жилище. Една ранна утрин той седеше до прозореца в кафене на Седмо Авеню в Челси. Пиеше двойно еспресо и четеше „Таймс“, когато видя двама мъже да изнасят някакво канапе от входа на отсрещната сграда. Не приличаха на хамали и имаха доста измъчен вид. Те буквално метнаха канапето в един ван и влязоха обратно в сградата. Минути по-късно се появиха с голямо кожено кресло, което натовариха по същия начин. Мъжете бързаха и не изглеждаха особено щастливи, че се местят. До входа имаше магазин за здравословни храни, а два етажа по-нагоре висеше съобщение, че апартаментът се дава под наем. Кайл бързо пресече улицата, заговори единия мъж и го последва по стълбите, за да огледа жилището. То се намираше на третия етаж и се състоеше от три малки стаи и тясна кухня. Кайл научи от досегашния наемател Стив, че му се налага спешно да напусне града. Двамата се споразумяха за осеммесечен договор при наем от 2500 долара. Същия следобед Кайл се върна в апартамента, за да подпише документите и да получи ключовете.

Той благодари на Чарлс и Чарлс, натовари скромното си имущество в джипа и след двайсет минути се озова на ъгъла на Седмо Авеню и Западна Двайсет и шеста улица. Първо се сдоби със старо легло и нощно шкафче от един пазар за използвани вещи. После си купи телевизор с 50-инчов плосък екран. Нямаше защо да бърза с обзавеждането на жилището. Кайл се съмняваше, че ще живее там повече от осем месеца, а и не възнамеряваше да кани гости. Мястото беше добро като за начало. След това щеше да си намери нещо по-подходящо.

Преди да замине за Западна Вирджиния, той внимателно заложи куп капани. Наряза един кафяв конец на няколко ивици и с помощта на вазелин ги закрепи за долната част на трите вътрешни врати. Като се изправи и погледна надолу, Кайл видя, че те едва се забелязват върху дъбовата окраска, но ако някой отвореше вратите, със сигурност щеше да ги размести. До едната стена в хола Кайл бе наредил учебници, тетрадки и различни папки — все безполезни неща, които още не бе готов да изхвърли. Бяха струпани безразборно, но той ги подреди по определен начин и ги снима с цифров фотоапарат. Всеки, който се опиташе да рови из вещите му, щеше да ги разбута. Кайл предупреди новата си съседка, възрастна жена от Тайланд, че ще отсъства за четири дни и не очаква посетители. Помоли я да се обади в полицията, ако чуе нещо съмнително. Тя се съгласи, но Кайл не бе сигурен, че е разбрала и дума от казаното.

Контраразузнавателната му тактика беше елементарна, но според шпионските романи най-простите методи често постигаха желания ефект.

Ню Ривър тече през планината Алегени в южната част на Западна Вирджиния. На места е бурна, на други спокойна, но всеки участък е живописен. Някои бързеи са от клас 4 и предоставят идеални възможности за опитните каякари. По-бавните води пък привличат хиляди почитатели на рафтинга всяка година. Заради популярността на региона там има няколко фирми, които организират подобни турове. Кайл намери една до градчето Бекли.