Джон Гришам - Изнудването

— Поздравления за дипломирането — каза Бени и отпи глътка кафе от една картонена чаша. Стоеше до прозореца, който гледаше към Пето Авеню. — Добре ли мина всичко?

Ти беше там, нещастнико. Твоите приятелчета наблюдаваха мен и Джоуи в пицарията. Знаеш какво вечеря баща ми и колко чаши мартини изпи. Видя как Джоуи излиза мъртвопиян от гръцкия ресторант. Главорезите ти сигурно са ме снимали, докато позирах с шапка и тога.

— Страхотно — отвърна Кайл.

— Радвам се. Намери ли си жилище?

— Май да.

— Къде?

— Защо питаш? Не се ли разбрахме да стоиш далеч от живота ми?

— Просто се опитвам да бъда мил, Кайл.

— Защо? Вбесявам се всеки път, когато започнеш да любезничиш, сякаш сме стари приятели. Не съм тук по свое желание. Не говоря с теб, защото искам. В момента бих предпочел да съм някъде другаде. Дойдох, защото ме изнудваш. Мразя те. Разбра ли? Никога не го забравяй. И престани да се правиш на любезен. Не ти отива.

— Мога да бъда и гадняр.

— Но ти си гадняр!

Бени отпи от кафето и продължи да се усмихва.

— Нека продължим. Може ли да попитам кога ще се явиш на изпита за адвокат?

— Не, защото знаеш твърде добре. Защо ме повика, Бени? Каква е целта на срещата ни?

— Исках просто да те видя. Да те поздравя за дипломирането и преместването ти в Ню Йорк. Да разбера как е семейството ти. Такива неща.

— Трогнат съм.

Бени остави чашата и взе един дебел бележник. Подаде го на Кайл с думите:

— Това са последните документи, заведени по делото „Трайлон“ срещу „Бартин“. Молба за прекратяване на процеса, писмени показания и доказателства на ищеца, изложения на двете страни. Съдебна заповед, отхвърляща молбата, отговор на ответника „Бартин“ и така нататък. Както ти е известно, делото е засекретено, така че в момента държиш незаконно копие.

— Как се сдоби с него? — поинтересува се Кайл.

Бени се усмихна глупаво, както правеше всеки път, когато не искаше да отговори на въпросите на Кайл.

— В свободното си време може да се запознаеш с делото.

— Един въпрос. Струва ми се малко вероятно „Скъли и Пършинг“ да ме зачислят към екипа, който се занимава с процеса. Още по-абсурдно е да вярваме, че ще позволят на един новак да припари до документите. Сигурно си мислил за това.

— А въпросът е?

— Какво ще стане, ако не ме допуснат до случая?

— Заедно с теб ще постъпят още стотина младши адвокати, каквато беше практиката през последните две години. Близо десет процента ще работят в отдел „Съдебни процеси“. Другите ще поемат останалото — фирмени сливания и придобивания, данъци, антимонополни дела, трансакции, ценни книжа, финанси, недвижими имоти и всички прекрасни услуги, предлагани от компанията. Ти ще си звездата сред новаците в „Съдебни процеси“, тъй като си най-умният, и ще работиш по осемнайсет часа на ден, седем дни в седмицата. Освен това ще се подмазваш, ще си пъхаш носа навсякъде и ще направиш всичко възможно, за да блеснеш. Ще настояваш да работиш по делото и понеже то е най-голямото във фирмата, накрая ще те зачислят към екипа.

— Съжалявам, че попитах.

— А докато си пробиваш път към него, ще ни предаваш ценна информация.

— Например?

— Рано е за обяснения. Сега е важно да се съсредоточиш върху изпита си.

— Добре, че ми каза. Не се бях сетил.

Двамата продължиха да се заяждат още десетина минути и както обикновено, Кайл си тръгна вбесен. Докато пътуваше с таксито, се обади на брокерката и й обясни, че се отказва от апартамента в касапския квартал. Жената се ядоса, но запази самообладание. Кайл не бе подписал никакъв документ и тя не можеше да го преследва по юридически път. Обеща да й се обади след няколко дни, за да продължат с търсенето на по-малка и по-евтина квартира.

Кайл премести вещите си в празната стая на апартамента на Чарлс и Чарлс в Сохо — двама възпитаници на Йейл, които бяха завършили преди година и работеха в различни компании. Момчетата бяха играли заедно лакрос в университета „Допкинс“ и вероятно имаха интимни отношения, въпреки че не ги огласяваха, поне не в Йейл. На Кайл му беше все едно. Нуждаеше се от легло за известно време и място, където да складира имуществото си. Освен това искаше да държи настрана Бени. Момчетата му предложиха неугледната стая без пари, но Кайл настоя да им плаща по двеста долара на седмица. Апартаментът предоставяше отлична възможност за учене, тъй като съквартирантите му рядко си стояха вкъщи. И двамата работеха по сто часа седмично.

Съвсем скоро Бени разбра, че операцията е претърпяла неуспех. Провалът му струваше шестмесечен наем от по 5200 долара за апартамент „6Г“ в старата кланица, разходите по скъпото „аранжиране“ на „5Г“ и едногодишни вноски по 4100 долара за жилището на Бийкман Стрийт. Той се разгневи, но не изпадна в паника. Пропилените пари не бяха от значение. Притесняваше се по-скоро от непредвидимостта на събитията. През изминалите четири месеца Кайл рядко ги бе изненадвал. Проследяването не доведе до конкретен резултат. Пътуването до Питсбърг през февруари бе подложено на подробен анализ и вече не ги тревожеше. Но в момента Кайл се местеше в големия град, където наблюдението ставаше по-трудно. Обикновено цивилните обекти не създаваха затруднения, тъй като действията им бяха доста предсказуеми.