Джон Гришам - Изнудването

Джоуи Бернардо пристигна в Ню Хейвън в събота следобед, ден преди церемонията по дипломирането. Както му бе наредено в писмата, той се отправи към голямата оскъдно осветена пицария „Сантос“, която се намираше на километър и половина от университета. Точно в 15 ч. в събота, на 24 май, Джоуи зае място в едно сепаре в дъното на заведението и зачака. Беше му забавно и любопитно какво ще се случи. Продължаваше да се чуди дали приятелят му не е изгубил разсъдъка си. Минута по-късно Кайл влезе през задния вход и седна срещу него. Двамата се здрависаха и Кайл погледна към предната врата в далечината. Ресторантът беше почти празен, а от тонколоните звучеше рок парче на Брус Спрингстийн.

— Започвай — подкани го Джоуи, вече не толкова развеселен.

— Следят ме.

— Май си откачил. Напрежението не ти понася.

— Млъкни и слушай внимателно.

Млада сервитьорка се доближи до масата, за да вземе поръчките им. И двамата се спряха на диетична кола, а Кайл поиска и голяма пица „Пеперони“.

— Не съм особено гладен — заяви Джоуи, когато момичето се отдалечи.

— Щом сме в пицария, трябва да си поръчаме пица. Иначе ще изглежда подозрително. След няколко минути през вратата ще влезе мъж с изтъркани джинси, тъмнозелена спортна тениска и бежова шапка за голф. Ще се направи, че не ни забелязва, и вероятно ще седне на бара. Ще си тръгне след по-малко от десет минути. Дори няма да ни погледне, но ще види всичко. Когато излезеш оттук, той или някой от колегите му ще те проследят и ще запишат регистрационния номер на колата ти. Съвсем скоро ще разберат, че съм имал тайна среща със стария ми приятел Джоуи Бернардо.

— Тези типове твои приятели ли са?

— Не. Професионални агенти. Но тъй като съм най-обикновен студент по право, те си мислят, че не забелязвам присъствието им.

— Чудесно. Всичко ми се изясни. А защо, стари приятелю, преследват точно теб?

— Дълга история.

— Да не си започнал да пиеш отново? Или да се друсаш?

— Знаеш, че никога не съм вземал наркотици. И не пия алкохол, нито съм изгубил разсъдъка си. Говоря напълно сериозно и се нуждая от помощта ти.

— По-скоро от психиатър, Кайл. Държиш се странно, човече. В очите ти има особен блясък.

Вратата се отвори и мъжът влезе в заведението. Беше облечен точно както бе описал Кайл, само че носеше кръгли очила с рогови рамки.

— Не поглеждай натам — прошепна Кайл, а ченето на Джоуи увисна.

Сервитьорката донесе диетичните коли и те отпиха по една глътка.

Непознатият отиде на бара и си поръча наливна бира. От своето място виждаше масата им в дългото огледало зад бутилките с алкохол, но определено не чуваше за какво си говорят.

— Този път носи очила — каза Кайл и се усмихна широко, сякаш разказваше виц. — Но не слънчеви, защото биха привлекли излишно внимание. Избрал е големи кръгли очила, за да може да ни оглежда незабелязано. За бога, опитай се да се усмихнеш. Засмей се с глас. Трябва да изглеждаме като стари приятели, потънали в спомени. Нищо повече.

Джоуи беше толкова изумен, че не успя да изпълни молбата му. Затова Кайл избухна в звучен смях и взе малко парче от пицата веднага щом му я поднесоха. Видимо развеселен, той каза с пълна уста:

— Опитай от пицата, Джоуи. Моля те, усмихни се и кажи няколко думи.

— Какво си направил? Онзи там ченге ли е?

— По-скоро не. Не съм направил нищо лошо, но историята е адски заплетена. Ти също си замесен. Да поговорим за „Пайрътс“.

— „Пайрътс“ са на последно място в класирането и ще си останат там през септември. Избери нова тема или друг отбор. — Най-накрая Джоуи си взе парче пица и отхапа половината. — Пие ми се бира. Не мога да ям пица без бира.

Кайл помаха на мързеливата сервитьорка и поръча една халба.

В единия ъгъл имаше голям телевизор. По И Ес Пи Ен даваха бейзболен репортаж. За известно време двамата се взираха в екрана и отхапваха от пицата. След десет минути мъжът със спортната тениска изпи бирата, плати в брой и напусна заведението. Когато вратата се затвори зад гърба му, Джоуи попита:

— Какво става, по дяволите?

— Трябва да поговорим, но не тук. Ще ни отнеме повече от час, а после ще изникнат още въпроси. Ако го направим този уикенд, ще ни спипат. Лошите момчета ни наблюдават и щом видят, че обсъждаме сериозни теми, ще се усъмнят. Най-важното в момента е да изядем пицата, да излезем през главния вход и да не оставаме насаме, докато не си заминеш утре.

— Благодаря, че ме покани.

— Не те повиках заради дипломирането, Джоуи. Съжалявам. Исках само да ти дам това. — Кайл плъзна към него сгънат лист хартия. — Пъхни го бързо в джоба си.