Джон Гришам - Изнудването

Както „Трайлон“, така и „Бартин“ предявиха претенции за собственост върху проекта и технологията. Опитите за помирение имаха временен успех и впоследствие се провалиха. „Локхийд“ търпеливо изчакваше своя шанс. Пентагонът заплаши, че ще анулира договора и ще обяви нов конкурс. Конгресмените свикваха срещи. Губернаторите настояваха за откриване на нови работни места и икономическо развитие. Журналистите пишеха дълги материали по случая. Гражданските сдружения, следящи разходите на правителството, протестираха срещу Б-10, все едно беше совалка до Марс.

Адвокатите мълчаливо се подготвяха за битката в съдебната зала.

Два часа след завеждане на делото Кайл видя, че то е регистрирано на уебсайта на федералния съд. Той седеше зад бюрото си в редакцията и пишеше дълга статия на компютъра. От три седмици проверяваше всички дела, заведени в щатските и федералните съдилища на Ню Йорк. По време на първата им злополучна среща Бени бе споменал за предстоящо колосално дело в Ню Йорк, към което Кайл щеше да бъде зачислен. В последвалите разговори Кайл многократно се опита да извлече повече информация относно процеса, но Бени всеки път отвръщаше: „Ще поговорим по-късно.“ Странното беше, че в интернет фигурираше единствено името на делото, както и координатите на Уилсън Ръш, неговият адвокатски номер и фирмата, за която работи. Папката бе обозначена с надпис „СЕКРЕТНО“ и Кайл не успя да разгледа съдържанието й. През последните три седмици никое друго дело, заведено в съда на Ню Йорк, район Манхатън, не бе засекретено по подобен начин.

Нещата изглеждаха съмнителни.

Той потърси в интернет информация за „Ейджий, Поу и Епс“ и разгледа огромния им списък с корпоративни клиенти. Фирмата представляваше „Бартин Дайнамикс“ от началото на осемдесетте.

Кайл забрави за купищата работа, струпана на бюрото и около стола му, и потъна в мрежата. Въведе думата „Трайлон“ и скоро попадна на проекта за свръхзвуковия бомбардировач Б-10 и проблемите, произлезли от него. Очевидно неприятностите продължаваха.

Кайл затвори вратата на малкия си кабинет и провери дали принтерът е зареден с достатъчно хартия. Беше петък, към осем вечерта, и въпреки че сътрудниците на списанието често оставаха до късно в офиса, екипът си бе тръгнал за пролетната ваканция. Той разпечата цялата налична информация за „Трайлон“ и „Бартин“ и зареди още хартия. Намери десетки статии от вестници и списания, описващи провала на Б-10. Принтира всички и прочете по-сериозните материали.

След това Кайл откри над сто военни уебсайта. Един от тях, специализиран в технологии на бъдещето, съдържаше информация за Б-10. Кайл провери архива на всички дела, за да разбере колко пъти „Скъли и Пършинг“ е представлявала „Трайлон“ в съда, и направи същото с „Ейджий, Поу и Епс“ и „Бартин“. Часове наред Кайл се рови в интернет. Колкото по-дебела ставаше папката с документи, толкова по-зле се чувстваше той.

Съществуваше вероятност да е тръгнал по следите на погрешното дело. Не можеше да знае със сигурност, преди да получи потвърждение от Бени. Но в случая не оставаше много място за съмнение. Съвпаденията бяха очевидни. Ставаше дума за милиарди долари, точно както бе казал Бени. Двете корпорации бяха стари конкуренти, а адвокатските фирми се мразеха.

Военни тайни. Кражба на технологии. Индустриален шпионаж. Чуждо разузнаване. Заплахи за съд и наказателно преследване. По всичко личеше, че става дума за мръсна игра с огромни размери, а той, Кайл Макавой, трябваше да се забърка в цялата каша.

През последните седмици често се бе питал кое дело би заслужавало високите разходи, свързани с такъв сложен шпионаж. Причините за спора между две вражески корпорации, борещи се за колосални суми, можеха да са многобройни. Беше предположил, че се касае за някое нарушение на закона за защита на конкуренцията, патентен спор или конфликт между две фармацевтични компании за правата върху поредното хапче за отслабване. Но ето че в този момент пред очите му се разкриваше възможно най-ужасният сценарий. Фирмите искаха да се докопат до златната поръчка на Пентагона, в която бяха намесени секретни технологии, воюващи политици, безскрупулни бизнесмени и други. Списъкът беше дълъг и обезкуражаващ.

Защо не можеше просто да се върне в Йорк и да започне работа в адвокатската кантора на баща си?

В един през нощта Кайл прибра бележниците в раницата си и за няколко секунди изпълни безполезния ритуал по разчистване на бюрото. Огледа се, изгаси осветлението, заключи вратата и за пореден път осъзна, че всеки опитен агент би могъл да влезе вътре. Не се съмняваше, че Бени и неговата банда вече са били там с бръмбари, кабели, микрофони и всякакви други джаджи, за които дори не смееше да си помисли.