След като получи иска, съдебният секретар бързо прехвърли документите в секретна папка, за да предотврати изтичане на информация. Такива мерки се налагаха изключително рядко и бяха изпълнени по нареждане на главния съдия. Пресата щеше да получи кратко изложение на делото, подготвено по указанията на мистър Ръш. То също бе одобрено от съдията.
Ищецът беше „Трайлон Ерънотикс“, известна частна военна компания от Ню Йорк. Занимаваше се с проектиране и производство на бойни самолети от четири десетилетия. Ответникът се казваше „Бартин Дайнамикс“, публично военно дружество със седалище в Бетесда, щата Мериленд. „Бартин“ печелеше по 15 милиарда годишно от държавни поръчки — сума, която представляваше 95 процента от годишните приходи на компанията. Тя ползваше различни адвокати за своите нужди, но в най-сериозните спорове винаги разчиташе на „Ейджий, Поу и Епс“.
В момента „Скъли и Пършинг“ разполагаше с две хиляди и сто юристи и твърдеше, че е най-голямата фирма в света. За „Ейджий, Поу и Епс“ работеха двеста адвокати по-малко, но фирмата имаше повече представителства в чужбина и затова претендираше, че е най-голямата. Двата мастодонта губеха твърде много време да се съревновават помежду си. Хвалеха се със своя обем дейност, влияние, престиж, печалба, съдружници и всичко останало, което би им осигурило преднина пред конкурента.
Ябълката на раздора беше новата разточителна идея на Пентагона да конструира свръхзвуковия бомбардировач Б-10, ултрамодерен самолет, за който армията мечтаеше от десетилетия. Преди пет години военновъздушните сили обявиха конкурс сред най-престижните военни компании за проектирането на Б-10, който да замести остарялата ескадрила от Б-52 и Б-22 и да служи на армията чак до 2060 г. „Локхийд“, най-голямата сред компаниите, се смяташе за фаворит в конкурса, но беше бързо изпреварена от смесеното дружество, съставено от „Трайлон“ и „Бартин“. Консорциум от британски, френски и израелски фирми също участваше в него, макар и с по-малък дял.
Възнаграждението си струваше усилията. Военните обещаха да платят на победителя първоначална сума от десет милиарда долара, за да разработи революционната технология и да построи прототипа. После щяха да му поръчат между 250 и 450 бомбардировача Б-10 за следващите трийсет години. Общата стойност на договора възлизаше на около 800 милиарда долара, което го превръщаше в най-мащабната поръчка в историята на Пентагона. Очакваните преразходи надхвърляха всякакви изчисления.
„Трайлон“ и „Бартин“ представиха възхитителен проект. Техният Б-10 можеше да излети от всяка база в Съединените щати, зареден със същото количество бомби като Б-52, да развие скорост от 12 230 километра в час, или Mach 10, и да ги пусне от другата страна на земното кълбо само след час. Летеше по-бързо и по-високо от всички съществуващи средства за отбрана. След като се освободеше от своя товар, Б-10 се завръщаше в изходната база, без да презареди гориво във въздуха или на земята. Бомбардировачът буквално прескачаше границата на атмосферата. Първо се издигаше до четирийсет хиляди метра и навлизаше в стратосферата. Там изключваше двигателите си и се потапяше отново в атмосферата. Щом попаднеха в нея, въздушнореактивните двигатели пак се задействаха и изстрелваха самолета обратно до четирийсет хиляди метра височина. Цялото действие, наподобяващо подскачането на плосък камък по водна повърхност, се повтаряше няколко пъти, преди Б-10 да стигне до крайната си цел. Полетът от Аризона до Азия изискваше около трийсет потапяния на Б-10 в атмосферата — едно на всеки деветдесет секунди. Двигателите не работеха непрекъснато и затова бомбардировачът изразходваше значително по-малки количества гориво. Тъй като Б-10 напускаше атмосферата и навлизаше в студените слоеве на космоса, не съществуваше опасност от прегряване.
След три години, посветени на интензивни и често напрегнати проучвания, военновъздушните сили съобщиха, че са избрали предложението на „Трайлон“ и „Бартин“. Новината не се разгласи публично, защото проектът беше безбожно скъп, а страната водеше две войни. Пентагонът реши, че не е особено мъдро да оповестява амбициозния си план. Военновъздушните сили положиха огромни усилия да омаловажат програмата за разработване на Б-10, но опитите им се оказаха чиста загуба на време. Веднага щом победителят стана ясен, на всички фронтове избухнаха скандали.
„Локхийд“ се оттегли със своите сенатори, лобисти и адвокати. Дългогодишните конкуренти „Трайлон“ и „Бартин“ почти веднага се хванаха за гушите. Перспективата за толкова голяма печалба сложи край на всякакво желание за сътрудничество. Двете компании въвлякоха политици и лобисти в битката за лъвския пай. Британските, френските и израелските фирми отстъпиха на заден план, но не се оттеглиха напълно.
Читать дальше