Джон Гришам - Изнудването

— Добре — заяви той. — Така да бъде. Достатъчно интелигентен си, за да знаеш какво правиш. Но аз съм твой баща и не мога да замълча, когато става въпрос за някое важно решение. Затова съм тук. А ако се издъниш отново, няма да ти спестя критиката.

— Не съм се издънил, татко.

— Не желая да се караме.

— Ще вечеряме ли? Умирам от глад.

— А аз имам нужда от питие.

Двамата се отправиха към италианския ресторант „Викторс“, посещаван от Джон всеки петък вечер, откакто Кайл се помнеше. Бащата поръча обичайното мартини, а синът се спря на сода с лимонов сок. Поръчаха спагети с кюфтенца и след второто мартини Джон поомекна. Почувства се поласкан от факта, че синът му ще работи в най-престижната адвокатска фирма в страната. Същевременно обаче продължаваше да се чуди на внезапната промяна в плановете му.

Само ако знаеше, повтаряше си наум Кайл. Болеше го, че не може да каже истината на баща си.

Кайл се успокои, когато майка му не вдигна телефона. Изчака почти до единайсет сутринта в събота, преди да й позвъни. Остави кратко съобщение, че се е отбил в Йорк по работа. Пати сигурно спеше или бе под въздействието на лекарства. Ако се чувстваше добре, вероятно се намираше в ателието, изцяло погълната от поредното си ужасно произведение, което човек едва ли можеше да види в някоя галерия. Посещенията при майка му бяха мъчителни. Тя рядко напускаше дома си и винаги отхвърляше предложенията на Кайл да се срещнат навън за кафе или обяд. Когато приемаше подходящата комбинация от медикаменти, Пати не спираше да говори и принуждаваше Кайл да разгледа последните й шедьоври. Сбъркаше ли дозировката, тя лежеше на канапето некъпана и несресана, често неутешима в своята тъга и отчаяние. Рядко го разпитваше за живота му — колежа, университета, любовните авантюри, плановете за бъдещето. Беше твърде погълната от своя малък тъжен свят. Сестрите близначки на Кайл живееха далеч от Йорк.

Той остави съобщението на телефонния й секретар, докато напускаше града, с надеждата, че Пати няма да му се обади скоро. Това наистина не се случи. Всъщност тя така и не върна обаждането, което не го изненада. Четири часа по-късно Кайл пристигна в Питсбърг. Джоуи Бернардо бе купил билети за хокейния мач между „Пенгуинс“ и „Сенатърс“ в събота вечер. Билетите бяха три на брой.

Срещнаха се в „Бумеранг“, любимия им бар от колежа. Кайл избягваше такива заведения, след като спря да пие (за разлика от Джоуи). Пътувайки към Питсбърг, той се надяваше да прекара една спокойна вечер със стария си съквартирант, но желанието му не се сбъдна.

Третият билет беше за Блеър, бъдещата годеница на Джоуи. Веднага щом тримата се настаниха в едно тясно сепаре и поръчаха питиета, Джоуи обяви новината, че току-що са се сгодили и обмислят дата за сватбата. Двамата сияеха от любов, слепи за околния свят. Държаха се за ръце, седяха плътно един до друг и се кикотеха. След няколко минути Кайл се почувства неудобно. Какво се бе случило с приятеля му? Къде беше старият Джоуи — готиният син на пожарникаря от Южен Питсбърг, превъзходният боксьор, състезателят по американски футбол в гимназията, известният сваляч и циничен шегаджия, който сменяше приятелките си като носни кърпички и не вярваше в брака преди четирийсет?

Блеър го бе превърнала в смотаняк. Кайл се изуми от промяната.

Накрая влюбените се умориха да разказват за брачните си планове и потенциалните дестинации за сватбено пътешествие, и заговориха за кариери. Блеър не спираше да бърбори и започваше всяко изречение с „аз“, „мен“ и „моят“. Тя работеше в рекламна агенция и сега се впусна в твърде детайлни обяснения за последните маркетингови трикове на нейната фирма. Джоуи попиваше всяка дума, а Кайл започна да поглежда към часовника високо над прозорците. Блеър продължаваше да говори и Кайл правеше отчаяни опити да изглежда заинтересован, но мислите му се отнесоха към видеозаписа.

„Будна ли е?“ — пита Джоуи, докато Бакстър прави секс с мъртвопияната Елейн Кийнан.

— Блеър пътува често до Монреал — заяви Джоуи и годеницата му подхвана темата за града и неговата красота. Даже учеше френски!

„Будна ли е?“

Джоуи, който седеше срещу него и несъмнено опипваше Блеър под масата, дори не предполагаше за съществуването на филма. Кога за последно бе мислил за инцидента? Сещаше ли се изобщо, или го бе забравил напълно? Имаше ли полза Кайл да подхваща темата сега?

След като полицията в Питсбърг тихомълком приключи със случая „Елейн“ и изнасилването, братята от „Бета“ също го погребаха. През последните две години в колежа Кайл не помнеше някой да е обсъждал случилото се. Елейн изчезна и много бързо бе забравена.