Джон Гришам - Изнудването

Той пое на север по магистрала 80 и продължи на изток. Ню Йорк не беше далеч. Оставаха му няколко седмици сред уюта на академичния живот и после два месеца до последния голям изпит. В началото на септември Кайл щеше да постъпи в най-голямата юридическа компания в света. Заедно с него започваха още сто младши адвокати — интелигентни хлапета от престижни университети, изтупани в най-новите си дрехи. Нямаха търпение да се впуснат в блестяща кариера.

С всеки изминал ден Кайл се чувстваше по-самотен.

Беше самотен, но не и сам. Ни най-малко. Всяко негово движение в Йорк и Питсбърг се следеше внимателно от Бени Райт и бандата му. Някъде под изцапаната задна броня на червеното чероки се криеше малък магнитен предавател с размерите на портфейл. Беше свързан със захранването на левия стоп и излъчваше постоянен джипиес сигнал, който показваше накъде се движи колата. От своя кабинет в Долен Манхатън Бени проследяваше точното й местонахождение. Не се изненада от посещението на Кайл в Йорк, но срещата с Джоуи Бернардо му се стори далеч по-интригуваща.

Бени разполагаше с всякакъв вид джаджи — остарели и модерни, но до една високоефективни, тъй като обектите на наблюдение бяха обикновени граждани, а не истински агенти. Индустриалният шпионаж беше много по-лесен от военното и националното разузнаване.

Мобилният телефон на Кайл отдавна се подслушваше. Всички разговори се следяха. Момчето не бе споделило проблемите си с никого. Хората на Бени подслушваха също телефона на Оливия и на съквартиранта му Мич. Засега всичко вървеше по план.

Четяха имейлите му. Кайл пишеше средно по двайсет и седем на ден, повечето на правни теми.

Останалите опити за подслушване се оказаха далеч по-трудни. Един агент вечеря във „Викторс“ в Йорк, на пет-шест метра от Кайл и баща му, но не чу почти нищо. Друг успя да седне съвсем близо до него по време на мача на „Пенгуинс“, но отново без резултат. В „Бумеранг“ обаче една от звездите на Бени, 26-годишна блондинка с тесни джинси, се разположи в сепарето до Кайл, Джоуи и Блеър. Пи една бира в продължение на цели два часа и чете книга. По-късно докладва, че момичето е говорило неспирно, без да каже нищо съществено.

В общи линии Бени беше доволен от хода на събитията. Кайл почти веднага се отказа от благотворителната дейност във Вирджиния. Побърза да отиде в Ню Йорк, за да уточни нещата в „Скъли и Пършинг“. Срещаше се по-рядко с Оливия и поне за Бени беше очевидно, че връзката им отива към своя край.

Но внезапното пътуване до Питсбърг го притесняваше. Дали Кайл обмисляше да се довери на Джоуи? Или вече го бе направил? Възнамеряваше ли да се свърже с Алън Строк или Бакстър Тейт?

Бени подслушваше на подходящите места и изчакваше. Нае офис помещение от 180 квадратни метра в една сграда на Броуд Стрийт, на две преки от „Скъли и Пършинг“. Наемателят се казваше Фанчър Груп, млада финансова компания, регистрирана на Бермудските острови. Официалният й представител в Ню Йорк беше Арън Курц, познат като Бени Райт, и още десетина други личности с изрядни документи. От офиса на Бени се разкриваше идеална гледка към Броуд Стрийт. Само след няколко месеца той щеше да наблюдава как неговият човек Кайл влиза и излиза от новото си работно място.

Искът бе заведен във федералния съд на Ню Йорк, район Манхатън, в пет без десет в петък следобед. Моментът бе избран нарочно, за да не се вдига много шум около случая в пресата. Обичайните превантивни мерки. Човекът, подписал иска, беше известният адвокат Уилсън Ръш, старши съдружник в „Скъли и Пършинг“. През целия ден бе звънял на съдебния секретар. Накрая се бе уверил, че документите ще бъдат приети и вписани, преди съдът да затвори за уикенда. Като всички останали искове настоящият бе заведен по електронен път. Не беше необходимо служител от фирмата да носи дебела папка с документи до съдебната зала „Даниъл Патрик Мойнихан“ на Пърл Стрийт, за да се даде ход на процеса. От близо четирийсетте граждански дела, постъпили в съда същия ден, това беше най-сериозното, най-заплетеното и най-дългоочакваното. Двете замесени страни враждуваха от години и макар доста от скандалите да се отразяваха в медиите, повечето конфликтни точки бяха твърде деликатни, за да бъдат огласявани. Пентагонът, редица старши членове на Конгреса и дори Белият дом положиха неимоверни усилия да предотвратят делото, но всички опити се оказаха напразни. Поредната битка бе започнала и никой не очакваше бързо разрешение на проблема. Двете страни и техните адвокати щяха да се борят със зъби нокти в продължение на години, докато спорът си проправяше път през различни федерални инстанции, преди да попадне във Върховния съд за окончателно решение.