Джон Гришам - Изнудването

— Обаждам й се всеки вторник вечер — каза Кайл.

— Известно ми е.

Пати не ползваше компютър или мобилен телефон. Страдаше от тежка маниакална депресия и понякога настроението й се променяше внезапно. Джон все още я обичаше и отказваше да се ожени повторно, въпреки че бе излизал с няколко жени. Пати преживя две тежки връзки с по-млади художници, но Джон остана неизменно до нея. Отношенията им бяха, меко казано, сложни.

— Как върви училището? — попита Макавой-старши.

— Вече съм на финалната права. Завършвам след три месеца.

— Не е за вярване.

Кайл преглътна тежко и реши да стреля право в целта.

— Размислих за работата. Отивам на Уолстрийт. В „Скъли и Пършинг“.

Джон запали бавно нова цигара. Беше на шейсет и две, леко пълен, с гъста посивяла коса. На двайсет и пет Кайл бе оплешивял повече от баща си.

Джон всмукна силно от цигарата и огледа сина си през очилата за четене.

— Каква е причината?

Кайл бе съчинил цял куп оправдания, но съзнаваше, че всички ще прозвучат еднакво глупаво, независимо колко предпазливо ги представи.

— Да работиш за благотворителни каузи е загуба на време. Накрая бездруго ще попадна на Уолстрийт. Защо да не започна да градя кариера още сега?

— Не ти вярвам.

— Знам, знам. Промяната е внезапна.

— Нарича се продажност. Никой не очаква от теб да правиш кариера в голяма компания.

— Те са във висшата лига, татко.

— По отношение на какво? Пари ли?

— Не на последно място.

— Глупости. Някои адвокати в съда печелят десет пъти повече от най-преуспелите съдружници в Ню Йорк.

— Да. Но това се случва с един на пет хиляди. Повечето адвокати на свободна практика умират от глад. Всеки знае, че заплатите в големите фирми са по-добри.

— Ще мразиш всяка минута от работата си в такава компания.

— Не е задължително.

— Напротив. Ти отрасна тук. Сред хора и истински клиенти. В Ню Йорк няма да виждаш клиентите си с години.

— Компанията е страхотна, татко. Една от най-добрите.

Джон извади химикалка от джоба си.

— Ще запиша тези думи, за да ти ги прочета след година.

— Давай. Казах: „Компанията е страхотна. Една от най-добрите.“

Джон записа последното и заяви:

— Съвсем скоро ще намразиш фирмата, адвокатите и делата. Ще се отвратиш дори от секретарките и останалите младши адвокати. Ще се погнусиш от ужасното напрежение, рутината, експлоатацията и цялата безсмислена работа, с която ще те засипят. Нещо да кажеш в своя защита?

— Не съм съгласен.

— Чудесно — отвърна Джон и продължи да пише. Дръпна отново от цигарата и издиша гъст облак дим. После остави химикалката. — Мислех, че искаш да се захванеш с нещо по-различно и да помагаш на хората. Нима тези думи не излязоха от устата ти само преди броени седмици?

— Промених мнението си.

— Е, не е късно да го направиш повторно.

— Напротив.

— Но защо? Трябва да има причина.

— Просто не желая да прекарам три години в провинциална Вирджиния и да се мъча да науча испански, за да разбирам проблемите на хора, които дори пребивават незаконно тук.

— Съжалявам, но според мен това е страхотен начин да прекараш следващите три години. Не ти вярвам. Дай ми друга причина.

Джон избута назад кожения си стол и се изправи рязко. Кайл бе виждал тази реакция милиони пъти. Баща му обикаляше нервно и размахваше ръце, когато беше ядосан и обсипваше някого с въпроси. Беше негов стар навик от съдебната зала и Кайл не се изненада.

— Искам да спечеля малко пари.

— За какво? Нови играчки? Няма да ти остане време за тях.

— Смятам да спестя…

— О, разбира се. Животът в Манхатън е толкова евтин, че ще натрупаш цяло състояние. — Джон крачеше пред стената на своето самолюбие, отрупана с дипломи и снимки почти до тавана. — Не ти вярвам и не одобрявам идеята. — Бузите му почервеняха. Шотландският темперамент се разбуждаше.

Кайл си напомни, че трябва да запази спокойствие. Няколко груби думи можеха да влошат нещата. Щеше да преживее този малък спор, както бе оцелял и след предишните. Очакваше нападките скоро да приключат, за да си тръгне спокойно към Ню Йорк.

— Значи всичко е заради парите, така ли, Кайл? — попита Джон. — Възпитахме те в други ценности.

— Няма да позволя да ме обиждаш, татко. Вече взех решение и искам да го уважиш. Много бащи биха се зарадвали на подобна новина.

Джон Макавой спря да крачи из стаята и прекрати пушенето. Погледна красивото лице на единствения си син, този изключително зрял 25-годишен мъж, и реши да отстъпи. Кайл бе направил своя избор. Джон бе казал достатъчно. Рискуваше да прекрачи границата.