Джон Гришам - Изнудването

Кайл искаше да разбере дали Бени Райт и неговите хора са се мяркали в „Дюкейн“ и Питсбърг напоследък. Може би Джоуи знаеше нещо. А може би не. В момента едва ли забелязваше нещо друго, освен Блеър.

— Чувал ли си се с Бакстър? — попита Джоуи, когато тя най-накрая млъкна, за да си поеме въздух.

— Преди месец.

Джоуи се хилеше, сякаш бе на път да каже някоя шега.

— Най-после се е снимал във филм.

— Я стига! Не ми е споменавал за това.

Блеър се изкикоти като ученичка. Очевидно бе чувала остатъка от историята.

— Защото не иска да знаеш — продължи Джоуи.

— Филмът сигурно е страхотен.

— Аха. Една вечер се беше напил — между другото, вече е отказал алкохола — и се обади, за да ми разкаже за своя дебют. Някакъв долнопробен филм за момиче, което намира човешки крак, изхвърлен на плажа. През цялата лента сънува кошмари, че я гони еднокрак убиец.

— А какво е участието на великия Бакстър Тейт?

— Трябва да гледаш много внимателно, за да не го пропуснеш. Една от сцените се развива на лодка, от която ченгетата наблюдават океана. Вероятно търсят остатъка от тялото, въпреки че не става съвсем ясно. Филмът е доста неубедителен. Помощник-шерифът отива при шефа си и му казва: „Сър, горивото е на свършване.“ Това е нашата кинозвезда.

— Бакстър играе помощник-шериф?

— И то много зле. Има една-единствена реплика, но я изрича като уплашено хлапе в училищна пиеска.

— Бил ли е трезвен?

— Предполагам, че да. Ако се беше напил както обикновено, щеше да изиграе ролята безупречно.

— Нямам търпение да видя филма.

— Недей. И не му казвай, че съм ти споменал за него. Той се обади на следващата сутрин и ме помоли да не го гледам. Предупреди ме да не говоря с никого за ролята. Страшно е объркан. Пълна развалина.

Историята напомни на Блеър за една нейна приятелка, която познаваше момиче, получило роля в телевизионен сериал. Тя продължи да бръщолеви, а Кайл се усмихна и кимна. Мислите му се отнесоха в съвсем друга посока. От тримата съквартиранти Джоуи беше единственият, който можеше да му помогне, ако изобщо съществуваше такава възможност. Бакстър Тейт имаше спешна нужда от лечение. Алън Строк бе твърде зает със следването си в Охайо, а и от четиримата беше най-малко замесен в случая.

За Джоуи ситуацията изглеждаше по-различно. На записа той питаше дали Елейн е в съзнание, докато Бакстър извършваше деянието, след което заемаше мястото му. Сега Джоуи работеше с клиенти в регионална брокерска фирма в Питсбърг. Имаше две повишения зад гърба си и беше лудо влюбен във въздухарката Блеър. И най-беглият намек за забравените обвинения в изнасилване щеше да съсипе съвършеното им щастие.

От една страна, Кайл чувстваше, че поема вината на Джоуи. Той не бе докоснал Елейн въпросната нощ, но неговият живот и кариера бяха изложени на риск заради Бени Райт и проклетия запис. Не трябваше ли поне да уведоми Джоуи? От друга страна, не беше убеден, че е редно да му сервира всичко в този момент. Ако приемеше позицията в „Скъли и Пършинг“ и удовлетвореше желанията на Бени Райт, без да го заловят, съществуваше реален шанс видеозаписът да бъде забравен.

Часове по-късно, когато Блеър отиде до тоалетната по време на мача, Кайл предложи на Джоуи да се срещнат на закуска в неделя. Обясни му, че се налага да отпътува рано, и го помоли да се видят без Блеър. Вероятно Джоуи можеше да я остави да поспи.

Двамата се срещнаха в една закусвалня, която не съществуваше по време на следването му в „Дюкейн“. Блеър си бе останала у дома, а Джоуи призна, че има нужда от малко свобода.

— Голяма сладурана — изтъкна Кайл няколко пъти, чувствайки се гузен, че лъже. Не можеше да си представи да живее с такава досадница. Но трябваше да признае, че Блеър има страхотни крака — Джоуи винаги бе харесвал такива мацки.

Говориха си дълго за Ню Йорк — за работата в престижните компании, напрежението на големия град, спортните събития, общите познати, които живееха там, и така нататък. Постепенно Кайл насочи разговора към тайфата от „Бета“ и двамата се отдадоха на спомени. Посмяха се заедно на буйните си изпълнения в колежа. Вече бяха на двайсет и пет и щурите дни оставаха в миналото. Ето защо те с удоволствие потънаха в носталгия. На няколко пъти „случката с Елейн“ се канеше да изплува на повърхността и да предизвика някакъв коментар, но Джоуи не я спомена. Беше забравена.

Когато се разделиха, Кайл остана с убеждението, че Джоуи е погребал епизода завинаги. А и напоследък никой не го бе споменавал пред него.