Джон Гришам - Изнудването

С изключение на обичайните юношески мечти за изява в професионалния спорт, Кайл винаги бе знаел, че ще стане адвокат. Не беше сигурен в каква област ще специализира или къде ще работи, но когато напусна Йорк, за да следва в „Дюкейн“, той си даде сметка, че едва ли ще се завърне в родния си град. Джон Макавой споделяше същите опасения, но като всеки баща често си представяше колко горд би се почувствал, ако фирмата се преименува на „Макавой и Макавой“. Джон изискваше от сина си дисциплина и отлични оценки, но дори той се изненада от академичните успехи на Кайл в колежа и Юридическия факултет на Йейл. Когато синът му започна да ходи по интервюта в големите адвокатски компании, Джон определено имаше свое мнение по въпроса.

Кайл се обади на баща си и му съобщи, че ще пристигне в Йорк в петък късно следобед. Двамата се уговориха да вечерят заедно. Както обикновено, кантората беше пълна, когато Кайл се появи в 17:30 ч. Повечето адвокатски фирми затваряха рано в петък, а доста от адвокатите вече обикаляха баровете или се забавляваха в голф клуба. Джон Макавой работеше до късно, тъй като редица клиенти получаваха заплата в края на седмицата. Някои се отбиваха да му напишат чек за малки суми и да се информират относно хода на своите дела. Кайл не се бе връщал у дома цели шест седмици, от Коледа насам, и кантората му се стори още по-западнала. Мокетът плачеше за смяна. Рафтовете с книги съвсем се бяха изкривили. Баща му така и не успя да откаже цигарите. Затова пушенето на работното място бе позволено и в края на деня под тавана се носеше гъст облак дим.

Главната секретарка Сибил затвори рязко телефона, когато Кайл влезе в приемната. Тя скочи, извика и се хвърли в прегръдките му, като го притисна към огромния си бюст. Двамата се разцелуваха, толкова се радваха на срещата. Баща му бе уредил поне два развода на Сибил, а настоящият й съпруг също щеше да изхвърчи на улицата. Кайл бе научил подробностите по време на коледната ваканция. В момента фирмата разполагаше с три секретарки и двама адвокати. Кайл обиколи първо долния и после горния етаж, където бяха младите юристи. Поговори със служителите, докато те прибираха вещите си и подреждаха бюрата си. Шефът очевидно обичаше да работи до късно в петък, но останалите бяха уморени.

Кайл изпи една диетична сода в стаята за почивка и се вслуша в звуците на замиращия офис. Контрастът му се стори огромен. Тук, в Йорк, кантората бе пълна с приятелски настроени колеги, на които можеше да се разчита. Понякога темповете на работа бяха доста високи, но ситуацията никога не излизаше извън контрол. Шефът имаше добро сърце и всеки би го наел за свой адвокат. Клиентите бяха от плът и кръв, а адвокатите от конкурентните фирми — стари приятели. Този свят се различаваше коренно от жестоките улици на Ню Йорк.

За пореден път Кайл се запита защо досега не е разказал цялата история на баща си. Трябваше просто да излее всичко. Да започне с Елейн, нейните обвинения, ченгетата и разпитите. Преди пет години едва се бе сдържал да не изтича при баща си за помощ. Но впоследствие случаят бе забравен и Джон Макавой така и не научи за ужасния инцидент. Никой от четиримата — Кайл, Джоуи Бернардо, Алън Строк и Бакстър Тейт — не бе признал за случката пред родителите си. Разследването бе приключило, преди това изобщо да се наложи.

Ако кажеше истината сега, баща му несъмнено щеше да попита защо не го е сторил по-рано. А Кайл не беше готов за подобно нещо. Очакваха го още неприятни въпроси, същински кръстосан разпит от един обигран юрист, свикнал да измъква информация от сина си още от детските му години. Кайл предпочете да запази тайната за себе си и да се надява на добър изход. Новините, които смяташе да съобщи на Джон, бяха достатъчно неприятни.

След като последният клиент си тръгна и Сибил заключи входната врата, баща и син останаха сами в големия офис и заговориха за колежански баскетбол и хокей. После обсъдиха семейството — както винаги първо сестрите близначки и после Пати.

— Майка ти знае ли, че си тук? — попита Джон.

— Не. Ще й звънна утре. Как е тя?

— Както винаги. Чувства се добре.

Пати живееше и работеше в таванското помещение на един склад в Йорк. То беше просторно, с множество прозорци, които й осигуряваха необходимата светлина за рисуване. Джон покриваше наема, сметките и всичко, от което се нуждаеше тя, с месечна вноска от три хиляди долара. Сумата не представляваше издръжка или помощ за децата, а просто подарък от Джон. Той се чувстваше длъжен да се грижи за бившата си съпруга, която не бе в състояние да се издържа самостоятелно. Дори и да бе продала някоя картина или скулптура през последните деветнайсет години, никой от семейството не знаеше за това.