Джон Гришам - Изнудването

Разбира се, парите бяха много добри. Началната заплата възлизаше на двеста хиляди долара. След пет години повишените в старши адвокати получаваха стопроцентно увеличение, а щом станеха младши съдружници след още седем, възнаграждението им се удвояваше отново. Повечето израстваха до пълноправни съдружници на трийсет и пет. Изкарваха над един милион годишно, а в бъдеще ги очакваха още по-високи доходи.

Числа, числа и пак числа. Кайл ги ненавиждаше. Копнееше за планината Блу Ридж и работата, която щеше да му носи 32 000 долара годишно. Искаше да избяга далеч от стреса и напрежението на големия град. Жадуваше за свобода.

Вместо това му предстоеше поредната среща с Бени Райт. Таксито спря пред хотел „Милениум Хилтън“ на Чърч Стрийт. Кайл плати на шофьора, кимна на портиера и се качи до стаята на четвъртия етаж, където, го чакаше неговият резидент. Бени посочи кръглата маса, върху която имаше купа с яркозелени ябълки, но Кайл отказа да седне или да свали сакото си.

— Предложението все още е валидно — заяви той. — Ще започна през септември с останалите адвокати.

— Браво. Не съм изненадан. В „Съдебни процеси“ ли ще работиш?

— Пекам твърди така.

Бени притежаваше досието на Дъг Пекам, на всички съдружници в отдела, както и на много други адвокати от фирмата.

— Но няма гаранции — добави Кайл.

— Можеш да повлияеш на решението им.

— Ще видим.

— Мислил ли си да наемеш апартамент тук, в Манхатън?

— Още не.

— Е, ние направихме малко проучване.

— Странно. Не си спомням да съм искал помощта ви.

— Намерихме две идеални места.

— Идеални за кого?

— За теб, разбира се. И двете са в Трайбека, доста близо до офиса.

— Какво те кара да мислиш, че ще се съглася да живея в апартамент по твой избор?

— Ние ще поемем наема. Цените на недвижимите имоти са страшно високи.

— Ясно. Уреждате ми жилище и плащате месечните разходи, за да не си търся съквартирант. Прав ли съм, Бени? Една грижа по-малко. Така ще ме изолирате по-лесно и ще ме направите финансово зависим. Вие плащате, аз ви предоставям фирмените тайни. Като двама добри бизнесмени, а, Бени?

— Не е никак лесно да наемеш апартамент в града. Просто се опитвам да ти помогна.

— Много ти благодаря. Несъмнено ще изберете място, което е лесно за наблюдение и подслушване. Липсва ми фантазия да си представя в какво ще превърнете жилището. Страшен план, Бени, няма що!

— Наемът е пет хиляди долара на месец.

— Задръж ги за себе си. Няма да се продам. Можете да ме изнудвате, но не и да ме купите.

— Къде смяташ да живееш?

— Аз ще избера мястото. Без ваша намеса.

— Както желаеш.

— Точно така. За какво друго искаше да говорим?

Бени отиде до масата, вдигна един бележник и го разгледа, сякаш се чудеше какво е написал в него.

— Някога посещавал ли си психиатър? — попита той.

— Не.

— Психолог?

— Не.

— Консултант или терапевт?

— Да.

— Разкажи ми повече.

— Не беше сериозно.

— Нищо, нека поговорим. Какво се случи?

Кайл се облегна на стената и скръсти ръце на гърдите си. Изобщо не се съмняваше, че Бени е запознат с повечето факти, които бе на път да сподели. Мръсникът знаеше твърде много.

— След инцидента с Елейн, когато полицията приключи с разследването, говорих с една консултантка в студентската здравна служба. Тя ме изпрати при доктор Торп, специалист по алкохолна и наркотична зависимост. Терапевтът ме смъмри, влезе ми под кожата и ме накара да се погледна по-внимателно в огледалото. Убеди ме, че проблемите с алкохола ще стават все по-сериозни.

— Бил си алкохолик?

— Не. Доктор Торп не смяташе така. Нито пък аз. Но пиех доста, особено по купони. Рядко пушех трева.

— Още ли си въздържател?

— Спрях да пия. Пораснах, намерих си нови съквартиранти и не се поддадох на изкушението. Махмурлукът определено не ми липсва.

— Не си позволяваш дори бира?

— Не. Не си го и помислям.

Бени кимна одобрително.

— А момичето? — попита той.

— Какво за нея?

— Колко сериозни са отношенията ви?

— Не разбирам накъде биеш, Бени. Ще ми обясниш ли?

— Животът ти ще бъде достатъчно сложен и без интимна връзка. Тя би довела единствено до проблеми. Най-добре е да я отложиш с няколко години.

В отчаянието си Кайл избухна в смях. Отказваше да повярва на чутото. Поклати глава и се опита да отвърне подобаващо, но не успя да измисли нищо. За съжаление, трябваше да се съгласи със своя мъчител. А и връзката му с Оливия не се развиваше особено бързо.