Джон Гришам - Изнудването

— Какво друго, Бени? Имам ли право на приятели? Може ли да посещавам родителите си понякога?

— Няма да ти остане време.

Кайл се втурна към вратата, отвори я рязко и я затръшна зад себе си.

На първия етаж в Юридическия факултет на Йейл има студентско кафене, пред което са закачени обяви за стажове и свободни позиции в областта на общественополезното право. Студентите биват окуражавани да работят няколко години в помощ на пострадали жени, изоставени деца, затворници със смъртна присъда, имигранти, избягали тийнейджъри, обвиняеми без средства, бездомници, хора, търсещи убежище, нелегални преселници от Хаити, американски граждани в чужди затвори и чужденци в американски затвори, проекти, свързани с Първата поправка на Конституцията, програми за оневиняване на подсъдими, природозащитни организации, екоактивисти и т.н.

Вярата в общественополезния труд е дълбоко залегнала в Йейл. Приемът на студенти в Юридическия факултет често е повлиян от участието на кандидатите в различни доброволчески проекти и писменото им обещание, че ще използват своята квалификация, за да спасят света. Първокурсниците биват затрупвани с информация за предимствата на общественополезното право и от тях се очаква да се включат в каузата възможно най-бързо.

И повечето го правят. Близо осемдесет процента от първокурсниците твърдят, че са избрали да учат право заради желанието да помагат на останалите. В един момент обаче, някъде в средата на втората година, нещата се променят. В университета пристигат представители на големите фирми, за да интервюират студентите и да започнат избора на потенциални служители. Предлагат летни стажове с високо заплащане и обещават, десет вълнуващи седмици в Ню Йорк, Вашингтон Или Сан Франциско. Основният им коз е, че държат ключа към доходоносните кариери. Както в повечето престижни университети, сред студентите в Йейл настъпва разделение. Десетки младежи, доскоро окрилени от мечтата да подкрепят онеправданите, изведнъж поемат в нова посока, обзети от желанието да си намерят място във висшата лига на американското право. Много от студентите обаче не се хващат на опитите за съблазняване и остават верни на идеалистичните си представи за общественополезния труд. Разделението е осезаемо, но лишено от конфликти.

Когато един редактор в „Правен журнал“ в Йейл се съгласи да работи като консултант на нископлатена позиция, той се превръща в герой за своите приятели и по-голямата част от факултета. Но щом внезапно се обърне към Уолстрийт, същите хора започват да го гледат с неодобрение.

Животът на Кайл стана непоносим. Доскорошните му съмишленици не искаха да повярват, а кариеристите бяха твърде заети, за да се замислят. Връзката му с Оливия бе сведена до секс веднъж седмично, и то единствено заради физическата потребност. Тя твърдеше, че Кайл се е променил. Той изглеждаше раздразнителен, мрачен и угрижен, но не можеше да сподели причината.

Само ако знаеше, мислеше си Кайл.

Оливия реши да прави летен стаж в работна група за отмяна на смъртното наказание в Тексас. Беше изпълнена с ентусиазъм да промени статуквото. Двамата се виждаха все по-рядко, но се караха повече отпреди.

Сред любимите професори на Кайл беше един възрастен радикал, участвал в редица протести през шейсетте години. Той все още организираше петиции срещу всяка несправедливост в университета. Когато чу новината, че Кайл се е отметнал от каузата, му се обади и го покани на обяд. Срещнаха се в един мексикански ресторант до факултета и спориха цял час. Кайл се престори на обиден от опитите да се месят в живота му, но дълбоко в сърцето си съзнаваше, че постъпва неправилно. Професорът направи всичко възможно да го разубеди, но без успех. Накрая се предаде и заяви:

— Много съм разочарован от теб.

— Благодаря — отвърна Кайл и се прокле, докато се връщаше към университета. После прати по дяволите Бени Райт, Елейн Кийнан, „Скъли и Пършинг“ и всичко останало. Напоследък често ругаеше.

След няколко неприятни разговори с приятелите си Кайл най-после събра смелост да се прибере вкъщи.

Родът Макавой дошъл в Източна Пенсилвания в края на осемнайсети век заедно с хиляди други шотландски заселници. В продължение на няколко поколения те се занимавали със земеделие, след което продължили надолу към Вирджиния, Северна и Южна Каролина и още по на юг. Някои решили да останат. Сред тях бил дядото на Кайл, презвитериански свещеник, който починал преди раждането на внука си. Преподобният Макавой оглавявал няколко църкви в покрайнините на Филаделфия, преди да го преместят в Йорк през 1960 г. Неговият единствен син Джон завършил гимназия там и се установил трайно в града след колежа, войната във Виетнам и дипломирането си като юрист.